От три години Мирослав играеше в мъжкия отбор по футбол като централен нападател и беше много добър. Може би най-добрият. Много голове имаше зад гърба си. Всички го уважаваха, а аз го боготворях. Бях едва на осемнадесет години и току що бях завършила гимназия. С него се познавахме от деца. Живеехме на една улица и родителите ни бяха приятели. И въпреки, че беше с пет години по-голям от мен ме водеше навсякъде със себе си или поне тогава, когато това бе възможно. Дори и сега бях с него на тренировките в базовия лагер. Освен мен имаше и други момичета, приятелки или роднини на футболистите. Понякога ни вземаха със себе си за морална подкрепа. Не знаех, защо Мирослав избра точно мен да го придружавам, като можеше да има, която си поиска жена. Освен, че бе добър футболист, той бе и изключителен човек. Бе мил, отзивчив, внимателен. Но изглежда много държеше на мен. Пазеше ме, закриляше ме, грижеше се за мен. Той бе единствено дете. А аз имах сестра, с две години по-малка от мен, но бях по-б ...