Мисловни катастрофи
Роклята й стоеше като чувал – беше правена по фигурата й…
хххх
Само неплатената сметка за телефона спаси за пореден път момичето от неразумни постъпки…
хххх
Обажда ми се един четиридесет и кусур годишен младеж. На работа бил, таман чакал началството да приеме обекта и имал малко време, та да си полафим…
Уча го –да напраши ръцете, да вземе тефлонов конец и да закрепи няколко късчета за ноктите, да окачи друго парче на ухото…
Изобщо – да симулира умело колко е уморен след вложения труд…
- Ама тя все тая – парите пак са малко – обяснява ми той ясните неща.
- Абе, ти демонстрирай колко си се вложил, та чак капнал…
- А, от симулации разбирам – казва ми – Нали навремето ни препоръчахте „Швейк“, та помня как се прави…
И добавя:
- Но ще трябва пак да я прочета. Сигурно ще я разбера по друг начин…
А аз – професионално изкривяване:
- Швейк е един от малкото нормални в романа. Обаче, околните са толкова видиотени, че приемат неговата игра на идиотизъм за истина. Само така се оцелява – сред вълци като вълк, сред идиоти като идиот…
хххх
Лафове за евентуални разкази:
- Слънцето грееше като разярен китаец…
- Чувстваше се като ученичка на първа среща: хем знае, че ще я прекарат, хем се надява да е хитро и умело…
хххх
И зърна той реклама на минерална вода – изчиствала токсините от организма…
Помисли – пък купи за жена си няколко бидона. Само нея да пие.
С надежда, че ще се промени нещо…
хххх
С опита и знанията на старите хора всичко им е право. С изключение на един детайл…
хххх
Българите, които нямат достатъчно пари за роден курорт, ходят в Испания или Гърция…
© Георги Коновски All rights reserved.
