May 4, 2014, 11:48 AM  

Млечножълто слънце 

  Prose » Narratives
5.0 / 1
727 0 0
8 мин reading
Големият прозорец в спалнята на Виктория беше с пуснати завеси.
Самата тя, лежаща от часове будна на леглото, намиращо се само на сантиметри, размишляваше в унес за това как стигна дотук. Макар и почти от три години да мечтаеше само за това, което имаше сега - апартамент в една от онези високи жилищни сгради, с огромни прозорци, насочени към небостъргачите на Лос Анджелис, в момента меланхоличната идилия беше развалена, и дори красивата лятна нощ навън не беше способна да я възстанови.
"Сигурно много хора в България мечтаят за това?"
Просто апартамент с огромни прозорци към онези корпоративни сгради, които чудновато променят вида си през различните части на деня, и ти позволяват да размишляваш за всичко, което представлява човечеството днес. Утрото, когато пулса на града постепенно, оборот по оборот, като мотор на машина, смазан с кафе в картонени кутийки, излиза от нощната летаргия и се кани да завърти лагерите за още един ден без смисъл. Късният следобед, когато млечножълтото слънце ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър All rights reserved.

Random works
  • Astarte rules the hearts Giving love to people No one can avoid it Endless Sun Ray...
  • It’s Sunday morning. The laughter of little children playing outside woke me up. Little bastards. Wh...
  • Six months of work had finally paid off. Jackson put the phone on the desk and leaned back in his ch...

More works »