Последните години с мама и тате ходехме да гледаме хвърлянето на кръста. Градът ни е на три реки и бяха избрали едната за тази цел. Харесваше ми. Едно чувство на любопитство ме обземаше всеки път. Що за любопитство ли? Ами как да ви кажа. Беше ми чудно защо тези мъже в това студено време се хвърлят в реката.Не ми минаваше през ум, че за пари го правят. Нямаше и кой знае каква известност, за онзи който хванеше кръста. Друго което ме учудваше беше, че само мъже участваха в ритуала. Когато се връщахме питах мама, но тя всеки път ми отговаряше кратко : "защото е мъжки празник".
Не ми задоволяваше любопитството този отговор. Защо да е "мъжки" празник? Нали и момиченца се кръщават? Не може да е така. Има нещо тук. И реших да питам. Всяка година поп Иван идваше у дома да ръси за здраве. Реших да го питам. Притаих се зад вратата и изчаках да излезе. Като се показа, изскочих пред него. Той така се стресна, че изтърва бакърчето със светена вода, но аз бях бърза. Успях да го хвана и го притиснах до гърдите си.
- Отче, да те питам нещо важно?
Попа в стрес, от моето внезапно появяване, само кимна с глава в знак на съгласие.
- Защо само мъже скачат за кръста?
- Защото е само за мъже да скачат във водата. Хайде дай ми бакърчето, момиче.
Подадох му го и се отдръпнах да мине, но изглежда разочарованието е било изписано на лицето ми, защото той ме погледна, усмихна се и ми каза:
- Жената е нежна плът и ще се разболее ако по това време влезе във водата.
Погледна ме, внимателно и излезе.
От този ден, обаче, една идея ми влезе в главата и ме поведе по "трънен" път. Разбрах, че почвам нещо изключително и това ми подпали "огъня".
Първата ми стъпка беше да спечеля за идеята приятелките ми от баскетболният отбор в който играех. След тренировката им казвах:
- Момичета, имам една страшна идея и искам да ви я кажа. Хайде да отидем в гнездото.
Така наричахме сладкарницата, която си бяхме избрали да посещаваме. Седнахме, поръчахме си пасти с боза и аз им казах. В първият момент настъпи тишина. Приятелките ме гледаха като извънземно, но нали са щури като мен, приеха идеята и спретнахме план. Няма да ви разказвам как през цялата година работехме да я реализираме. Спечелихме и други момичета. Намерихме национални женски носии. Ушихме байрак, Спечелихме треньора и той ни осигури специални непромокаеми костюми да облечем под носиите. По трудно беше да намерим момичета да свирят на народни инструменти, но и това се оправи. Една цигулка, акордеон и тъпан ни бяха достатъчни.
Най после настана Богоявление. От сутринта се събрахме у нас. Нали идеята беше моя аз станах байрактарка. Мама и тате ахнаха, но поставени пред свършен факт мълчаливо се присъединиха към нас.
Тръгнахме. Отпред оркестъра, после аз с байрака и след нас цялата момическа дружина. Минахме по главната улица и който ни видя се присъединяваше към шествието. Като стигнахме до определеното място на реката там вече бяха, на малката трибуна, кмета, попа с кръста и други официални гости. От двете страни на реката се беше събрал половината град. Като ни видяха всички се стъписаха. Мъжкият оркестър спря да свири и хорото във водата омекна. Ние като стигнахме се хванахме за ръце и завъртяхме нашето момичешко хоро, навлизайки бавно в реката.Попа държеше кръста и не знаеше какво да прави. Мъжкият оркестър се окопити и се включи към нашия. Мъжкото хоро отново се изви и двете хора изпълниха реката и тя сякаш закипя от радост. Хората от брега заръкопляскаха и запяха песента която свиреха двата оркестъра:
"Малки моми Дунава, Дунава газеха"
Попа разбирайки, че не може да задържи повече кръста, го хвърли. Аз с едната ръка държах високо байрака, а с другата бърках във водата. В един миг усетих, че някой слага нещо в нея. Погледнах и срещу себе си видях усмихнатото лице на млад мъж който ми кимна. Извадих ръката си с кръста и го дигнах високо. Множеството викаше възторжено "ура" Някой пусна два бели гълъба. Единият се завъртя и кацна върху дигнатият високо кръст. Множеството замлъкна. В този момент облаците се отдръпнаха и един слънчев лъч, провирайки се, освети кръста с гълъба! Попа се прекръсти и падна на колене. След него всички по брега, а във водата които бяха - клекнаха. Само аз изправена, в едната ръка с байрака, а в другата кръста с гълъба!
Това беше моето Богоявление.
Попа ми каза, че ще имам и друго име. Нарече ме Богдана.