Последните години с мама и тате ходехме да гледаме хвърлянето на кръста. Градът ни е на три реки и бяха избрали едната за тази цел. Харесваше ми. Едно чувство на любопитство ме обземаше всеки път. Що за любопитство ли? Ами как да ви кажа. Беше ми чудно защо тези мъже в това студено време се хвърлят в реката.Не ми минаваше през ум, че за пари го правят. Нямаше и кой знае каква известност, за онзи който хванеше кръста. Друго което ме учудваше беше, че само мъже участваха в ритуала. Когато се връщахме питах мама, но тя всеки път ми отговаряше кратко : "защото е мъжки празник".
Не ми задоволяваше любопитството този отговор. Защо да е "мъжки" празник? Нали и момиченца се кръщават? Не може да е така. Има нещо тук. И реших да питам. Всяка година поп Иван идваше у дома да ръси за здраве. Реших да го питам. Притаих се зад вратата и изчаках да излезе. Като се показа, изскочих пред него. Той така се стресна, че изтърва бакърчето със светена вода, но аз бях бърза. Успях да го хвана и го притиснах ...