Моето кътче рай

Мечта. Или някъде в дебрите на съзнанието ми. Място, което съм запазила само за мен. Частичка рай в левия горен ъгъл на сърцето ми.

Отивам там, когато остана празна, без душа, когато всичко рухва и няма къде да се скрия.

То бе гора. Винаги е било най-прекрасната гора на света. Пълна с най-зелените дървета, с красиво оформени кафеви стъбла със интересни форми. Мириса на свежест и зеленина, уханието на цветя прониква във всяка моя пора, издига ме на няколко метра над земята и аз се превръщам в ангел. Чиста. Без минало и бъдеще. Без цел. Само емоция, която прелива в мен – мир, спокойстиве, някакъв възторг, чувство за уникален баланс, съвършенство...

Вървях, дори подтичвах, въртях се в кръг и попивах от всичко, което видя и усетя. Чувах птичките да пеят. Викаха моето име. Тук нямаше тъга, нямаше сълзи, защото вмомента, в който потекаха излитаха във въздуха, почваха да блестят като мънички кристалчета, сякаш ми намигат и изчезват някъде в дебрите на гората. Вървях още малко и чух тихо ромолене на вода. Видях поточе – най-красивото нещо в живота ми. Прозрачно, леко синьо и в постоянно движение. Толкова кристално, че имах чувството, че мога да различа всяка молекула. Всяка една се движеше в красиви отблясъци на леко подаващото се слънце през гъстите клони на дърветата. Всички те ми намигаха бързо и продължаваха да се движат. Изпитах непреодолимото чувство да ги докосна, да усетят внезапната ми любов към тях. Протегнах ръката си, очаквах водата да е студена, но сгреших. Не беше нито студена, нито топла, беше мека като кадифе, беше като друго измерение.. не исках никога да махна ръката си от там, исках да се слея с това поточе, да потъна в него и да се изгубя завинаги в това прекрасно чувство. Легнах на тревата и зарових другата си ръка в пръстта и всигнах очи към небето. Имаше облаци – бели, пухкави, които също се усмихваха. И аз им се усмихнах. Ако това беше сън, не исках никога да се събуждам.

Изведнъж чух и тиха музика. Сякаш гората запя. Не можеше да стане по-перфектно. Тази мелодия беше... неописуема. Всеки би се стопил ако я чуе в реалността. Сигурно и затова бе само на това място, този рай...

... върнах се. Всяко едно тегаво чувство, всеки кошмар, всеки проблем се върна обратно в съзнанието ми...