28.02.2012 г., 16:37

Моето кътче рай

638 0 1
1 мин за четене

Мечта. Или някъде в дебрите на съзнанието ми. Място, което съм запазила само за мен. Частичка рай в левия горен ъгъл на сърцето ми.

Отивам там, когато остана празна, без душа, когато всичко рухва и няма къде да се скрия.

То бе гора. Винаги е било най-прекрасната гора на света. Пълна с най-зелените дървета, с красиво оформени кафеви стъбла със интересни форми. Мириса на свежест и зеленина, уханието на цветя прониква във всяка моя пора, издига ме на няколко метра над земята и аз се превръщам в ангел. Чиста. Без минало и бъдеще. Без цел. Само емоция, която прелива в мен – мир, спокойстиве, някакъв възторг, чувство за уникален баланс, съвършенство...

Вървях, дори подтичвах, въртях се в кръг и попивах от всичко, което видя и усетя. Чувах птичките да пеят. Викаха моето име. Тук нямаше тъга, нямаше сълзи, защото вмомента, в който потекаха излитаха във въздуха, почваха да блестят като мънички кристалчета, сякаш ми намигат и изчезват някъде в дебрите на гората. Вървях още малко и чух тихо ромолене на вода. Видях поточе – най-красивото нещо в живота ми. Прозрачно, леко синьо и в постоянно движение. Толкова кристално, че имах чувството, че мога да различа всяка молекула. Всяка една се движеше в красиви отблясъци на леко подаващото се слънце през гъстите клони на дърветата. Всички те ми намигаха бързо и продължаваха да се движат. Изпитах непреодолимото чувство да ги докосна, да усетят внезапната ми любов към тях. Протегнах ръката си, очаквах водата да е студена, но сгреших. Не беше нито студена, нито топла, беше мека като кадифе, беше като друго измерение.. не исках никога да махна ръката си от там, исках да се слея с това поточе, да потъна в него и да се изгубя завинаги в това прекрасно чувство. Легнах на тревата и зарових другата си ръка в пръстта и всигнах очи към небето. Имаше облаци – бели, пухкави, които също се усмихваха. И аз им се усмихнах. Ако това беше сън, не исках никога да се събуждам.

Изведнъж чух и тиха музика. Сякаш гората запя. Не можеше да стане по-перфектно. Тази мелодия беше... неописуема. Всеки би се стопил ако я чуе в реалността. Сигурно и затова бе само на това място, този рай...

... върнах се. Всяко едно тегаво чувство, всеки кошмар, всеки проблем се върна обратно в съзнанието ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...