Самата мисъл, че ще слушам за кой ли път “Искаш ли да ти сипя още малко бобец?” или “Комшийката Веска си купила… “ вече ме караше да се чувствам по-добре. Удоволствието да си женен за деветдесет килограма, разположени върху ръст от метър и шестдесет си е повече от предизвикателство, но аз не се оплаквам. Нищо подобно. Просто… не знам как да го определя… си живея с дебела и тъпа жена.
Още в зората на запознанството ни знаех, че е тъпа, а че е грозна се вижда и с окото на пиян моряк (както всички знаем, за пияния моряк няма грозна жена ) Кое ме накара да се оженя за нея и досега не ми е ясно, но бракът ни е факт. Факт, съществуващ вече цели петнадесет години. Тя обича да яде, да гледа отвратителни сапунки и да няма никаква идея какво иска от утрешния ден. Работи като продавачка в малкия плод-зеленчук срещу блока ни и знае всичко за всички. Аз съм доцент в СУ, имам издадени няколко книги и серия от публикации в чуждата преса. Не обичам боб и сапунки. Обичам стек алангле, каберне совиньон ...