Бях завършила средното си образование. След късната пролет, лятото настъпи с топлия лъч на обичта, която очаквах тайно, а не исках да си призная наяве. Той бе всичко за мен. Неразгадана тайна, но привличането бе взаимно. После - се оказа женен, с дете. Когато търсят причина, за да приключат един приятен, но утежняващ живота им момент, мъжете избират да „пият кафе” с обекта на внимание.Те съзнателно, ала не си признават, насочват разговора към онзи неприятен и затрудняващ ги елемент от кратката авантюра, за да успокоят угризенията си, да спестят излишното харчене на пари / не е разточителство/ и твърдейки,че всичко ще си остане хубав спомен във времето, те се смятат за победители....А кой кого побеждава? ...И за любовта също трябва да водим волеви битки, но това обич ли е?...Когато молим да ни обичат, това е изтезание на сетивата, на чувствата, на трепетите...Няма нищо девствено и невинно, защото просим любовта!
За Любовта не бива да има граници! А молейки, ние убиваме гордостта, съвест ...