2 мин reading
МОЛИВЪТ
26.05.2015
Снощи, като се прибирах от работа и мятах крака през центъра, някой ми извика по име. Огледах се и на външната маса на едно кафе познах приятели.
- Ела при нас. Не сме те виждали толкова години. Къде ходиш? Как си? Въпросите валяха традиционно доброжелателно с лек клюкарски привкус.
- Прибирам се от работа. - тихо започнах аз. - Вечер и почивните дни ходим до село с жената.
- Ама ти още ли работиш? Не се ли наработи вече?
Това „Още ли работиш“ ме прободе като острие. На кого да обяснявам, че да имам син, след като минах 40, беше най-голямата радост в живота ми. Че да се изучи е най-съкровената ми цел. И че съм готов да работя, колкото ме държат, защото обичам работата си.
Прибрах се и забравих за приятелите. Вкъщи любимата ми жена беше приготвила пикантна вечеря. Тъкмо за биричка и раздумки.
През нощта, обаче се събудих и пак ме споходи коварното „Още ли работиш?“. Дали от късното кафе, но се въртях още дълго в леглото и накрая станах. Бях чувал и по-рано подобни, ка ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up