Момчето с карираната риза - 3
Multi-part work « to contents
Сава работеше много, искаше да е ангажиран за да не мисли за Неда, въпреки, че това бе най-натрапчивата мисъл през последните няколко седмици.В необичайно слънчевият февруарски ден, той се отправи към една от сладкарниците на завода за почивка и се наслаждаваше на свежестта, която много рядко можеше да се усети тук. Липсваха му нивите на село, чистият въздух, блеенето на агънца и простотата с която бе свикнал от съвсем малък.
– Една баничка с малка боза. – Без да се замисли, Сава поръча обичайното. Седна на една от масите заслушан в песента, която звучеше в този момент по радиоточката:
„Беше тихо във наште сърца,
беше тихо в очите притворени
и стояхме със тъжни лица,
и се вслушвахме в спомена,
но дочувахме само една тишина!”
/ Бяла тишина /
-Здравей! Искаш ли компания! - нежен и много познат женски глас върна Сава в реалността. Той се напрегна и усети леко присвиване в стомаха. Повдигна очи и видя пред себе си усмивката, която го преследваше често напоследък. Не знаеше какво да каже, сякаш я виждаше за пръв път! Стана, направи някакъв опит за усмивка, избърса уста с ръкава си и дръпна съседния стол без да каже и дума. Неда седна, държеше някаква обикновена вафла и продължаваше да се усмихва.
– Здравей, изобщо не те очаквах! Радвам се да те видя! – едва промълви той.
От този момент нататък двамата започнаха да се срещат, Сава дори се изумяваше от способността си да говори, но с Неда беше лесно. Наближаваше лятото, а те вече осъзнаваха, че не могат един без друг.
На една от извънредните смени на Сава, изневиделица се появи мъж, видимо по-млад от баща му, застана пред него и без да поздрави, заяви нещо от сорта:
– Слушай какво ще ти кажа, момче, спри да мътиш главата на дъщеря ми, няма какво да я залъгваш, нейният живот е тук, а тебе кой знае накъде ще те отвее вятъра! Мисля, че ме разбра!
Обърна се и без да каже нищо повече, изчезна. На Сава не му бяха нужни други обяснения, това бе бащата на Неда, един от уважаваните бригадири в пещите, но всички го познаваха като студен и безкомпромисен човек.
Въпреки забраната, те не спряха да се срещат, говореха си дълго, понякога мълчаха, но винаги беше хубаво да са заедно.
– Ще ме запознаеш ли с родителите си! - Неда се усмихваше, галейки любимото си момче по лицето.
– А баща ти! Искам да е както трябва, да направим годеж, всички да се запознаят, после сватба, искам да са щастливи точно толкова, колкото сме щастливи и ние!
Баща ѝ беше категоричен и непреклонен!
Петък вечер! На гарата, точно до един от прозорците с изглед към пътечката за града, стоеше едно момче с карирана риза, очаквайки своята любима! Беше купил билети, през няколко минути тревожно поглеждаше към стенния часовник, влакът щеше да пристигне всеки момент!
„Сигурно се е уплашила или баща ѝ е разбрал! Дано само да е добре! Няма да тръгна без нея!”
Мислите в главата на Сава препускаха тревожно, чу се свирката на влака, хората заприиждаха по перона. Запъхтяна и едва дишаща, Неда се хвърли на врата му, целуна го и двамата се качиха в последния вагон. Влакът потегли и зад гърба им останаха неприветливо сиви комини и обширни, неплодородни полета, които изглеждаха някак тъжно. Не след дълго гледката промени своят облик, пред очите им се ширнаха ниви, зелени дървета, някъде в далечината дори се виждаше закъсняло стадо овце. Тогава и двамата осъзнаха, че щастието е в малките и простички неща, а когато те са споделени с правилният човек, спираш да търсиш и оставаш щастлив за цял един живот!
Край
© Руми All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Даниела, благодаря ти за хубавите думи!
-
Хубава история. Изчетох и трите части наведнъж. Лесно се чете и е увлекателна. Поздравления.
-
Ангелче, Ели, Наде, сърдечно ви благодаря, мили момичета!
-
Чудесна история !
-
Ох, много позната история! Тези бащи! Много ми хареса разказът и се развълнувах истински! Поздравления, Руми!
-
Мария, винаги те очаквам с доза нетърпение, защото си една прекрасна и чиста душа и всяка твоя думичка е искреност! Благодаря, че стопли денят ми!
-
При теб всичко е в безупречна красива завършеност, Руми! Прекрасен разказ за истинската обич между две чисти души! Присъствието на дълбоката привързаност към родното, българското в историята ти е трогателна! Мъдрост и дълбочина изгряват във финала на творбата ти,което я прави още по въздействаща! Поздравявам те мила, Руми! Благодаря за удоволствието, което ни подари!
-
Скъпа моя Иржи, излишно е да казвам колко ме радва твоето присъствие! Благодаря ти! Първоначалният ми замисъл бе разказът да е само от една част, но осъзнах, че така ще се получи дълго и съответно отегчително.
Георги, не мисля, че съществуват старци, хората са на толкова години, на колкото се чувстват! 🙂 Благодаря, че прочете!
Гавраиле, ти никога не ме подминаваш и това ме прави щастлива! Благодаря ти, приятелю!
Мария, писали сме едновременно! 🙂 Радвам се, че разказът ти е допаднал! Прекрасна вечер ти желая! -
Пишеш с лекота и водиш действието към щастливата развръзка! Дано с този разказ повече хора осъзнаят, че щастието е в простичките неща, стига да си открил точния човек, с който си готов да ги споделиш! Браво, Руми!
-
И аз очаквах хубав край.Просто развитието на отношенията между лирическите герои както и поведението на тяхната създателка ме насочваха към тази мисъл.Нека Любовта да има повече победи и в нашите творби.Това прави живота някак по-светъл.
-
Хубаво...
А "Бяла тишина" е позната на нас, старците. Бях в девети - десети клас. -
Изненада ме,че свърши приказката,Руми!Макар,че си казала всичко по изискан начин,някак ми се искаше да има още....Така сме ние,читателите!
-
Антоан, друго не съм и очаквала от теб, освен усмивки! Радвам се, че си обърнал внимание на "Бяла тишина", искаше ми се по радиоточката не просто да звучи някаква си песен, а да е нещо емблематично българско! Питаш за люлката...
Има я, и още как, но какво да ти кажа, приятелю, много дъжд, много нещо!
Мариана, твоето присъствие винаги ме радва! Благодаря ти!
Стойчо, това ми беше идеята, любовта да е водеща, благодаря ти, че си вникнал и си го усетил!
Младене, винаги когато те видя на страничката си, се чувствам превилегирована! Мнението ти винаги ме е вълнувало! Огромно "Благодаря"!
Благодаря ти, Васе! От все сърце! -
Хубав край и разбира се любовта побеждава!
-
"Тогава и двамата осъзнаха, че щастието е в малките и простички неща, а когато те са споделени с правилният човек, спираш да търсиш и оставаш щастлив за цял един живот!"
Точно прозрение изразено по пределно лаконичен и въздействащ начин. Често пъти всеки един от нас стига до него трагично късно. Поздравление, Руми! Отличен разказвач си. -
Да, така е! Любовта е водеща в разказа! Усетих я в душата на Сава и Неда! Останалото беше условности.
Много ми хареса, че завърши по този начин.
Поздравления, Руми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
