Feb 10, 2010, 3:04 PM

Моментно откровение... 

  Prose » Others
1552 0 0
2 min reading
Ето пак седя си в стаята, наоколо - празно. Опитвам се да се прокрадна между всичката грозота около мен, от извергите, които ме заобикалят, наречени хора. Прокисналата водка в ръката ми е единствената компания, която уважавам. Винаги ми идва в подходящия момент и не досажда с въпроси. Трови ме, а аз доброволно приемам. Чаша след чаша…
Защо изобщо се измъчвам, като мисля върху всичко, което съм чула или казала… Все едно им е на всички. Пък защо не... всички да бяхме свине и да си живеем прост, елементарен животец, с леки примеси на разум, който се покрадва толкова незабележимо, че чак смешно… Сякаш пък и не сме такива. Уж се мисля пък и за по-умна от повечето… Да бе! Да бях, щях да не пиша подобни изказвания в момент като този.
Ами празна съм. Е т’ва е. Има едно момче да… или пък имаше. Откъде да знам. Шибаният живот всичко ще ми струпа на един път. Какво пък толкова ли ще ми е?... Някаква малка част в мен все още трепти, досажда, като ми натяква „Недей да мислиш негативно, не се сривай ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анонимна All rights reserved.

Random works
: ??:??