На Кали
Наведена над книгата, изцяло погълната от съдържанието ù, беше толкова далечна! Нали знаете, има нещо много магнетично в човек, който прави нещо със страст. Тя явно беше толкова запленена от тази книга, че не обръщаше внимание на нищо и никого и сякаш за нея друга реалност нямаше. От време на време се усмихваше, даже се смееше, а друг път сключваше намръщено вежди или на лицето ù се изписваше тъга. Виждах всяка емоция от редовете, които четеше. Почти четях заедно с нея. Имаше дълга руса коса, която се разстилаше като течно злато по дрехите й. Ухаеше прекрасно. Можех да се закълна, че е от нея. На нежно пролетно цвете. От време на време вдигаше глава от книгата и поглеждаше през прозореца, докато се увери, че спирката й е далече. Това ставаше пред мен като забавен кадър. Явно ù отнемаше повече време да се върне в реалния свят, да осъзнае къде се намира и да си спомни къде отива. И все пак за хората около себе си оставаше сляпа. Сякаш не съществуваха. Сякаш беше сам-самичка в тра ...