Sep 29, 2023, 8:56 PM

Момичето с ангелска душа

  Prose » Others
1.2K 1 1
1 min reading

Вдън гората, сред дървета и цветя, се намира домът на момичето с ангелска душа. Тя живее там сама, отделена от света и изпълнява мисия, която й е дадена от нейния небесен баща. Всеки ден тя се грижи за живота в гората, която обитава, а щом стане вечер, слиза в града и чака обитателите му да заспят. Щом това стане, момичето излиза на светлина и обикаля всяка къща, и където чуе стенание се спира, влиза в този дом  и щом види болка в сърцето на човека, тя полага ръцете си на него и със сила, дарена й от небесния баща го изцелява и продължава. Преди да изгрее слъцето бърза да се скрие, за да не я видят хората в града. Щом види щастието, което е дарила, на човека, който е изцелила, се прибира удовлетворена и се заема с дневните си задачи. Така дните ѝ минават и тя нито остарява, нито силата ѝ намалява. Хората от града се чудят на изцелението, което им се случва, но въпреки това са благодарни и спокойни, че са защитени и затова всяка вечер бързат да заспят, за да може момичето с ангелска душа да дойде.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любов, любов, любов - човешка любов… Пиши, слънчево момиче с ангелско сърце и душа…❤️

Editor's choice

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...