Никога не съм знаела как да обичам щастливо. Нещастната любов ме беше прелъстила безвъзвратно още първия път, когато се влюбих. Не го приемам непременно като нещо лошо. Важно е да чувстваш, а не какво чувстваш.
Когато бях на петнадесет, баща ми ме изпрати в Италия, за да се науча на любов. Не беше взаимно. Страната ми се стори прекалено слънчева, невъздържана и щастлива. Хората направо се разсипваха от щастие. Пилееха го като времето си – напълно неразумно. Дразнеше ме тази повсеместна еуфория от живота. Затова търсех спокойствие в природата. Разхождах се с часове в градините на селцето, където живеех, а понякога излизах и в околностите.
В Италия ме научиха, че ако счупиш огледало, те чака седем години нещастна любов. Но дори и стъкларите, които според това поверие би трябвало да са най-нещастните хора на света, дори и те бяха щастливи. Въпреки че повечето от тях си оставаха заклети ергени. Коя жена би се омъжила за мъж, който е натрупал повече години нещастна любов, отколкото му остав ...