Днес поседнах да напека малко босите си крака на камънаците покрай брега на морето. Те бяха затоплени приятно от слънцето. Не исках нищо друго. Нито да докосна водата, нито да си измия ръцете и да разнеса водните капки чак до раменете си, както обикновено хората правят, пробвайки каква е температурата на водата, преди да се потопят целите. Нито му казах ”здравей”, нито пък го изгледах с интерес или пък с неприязън. Ей тъй, не исках да му досаждам и да му се натрапвам. Не исках и то да ми лепва етикета ”поредната любителка” или пък ”търсещата себе си” и дошла тук да се усамоти. Но пък и не исках и да му се правя на интересна. Просто поседнах тихо и се постарах да е колкото се може по-незабележимо и толкоз. Подпрях брадичката си с ръка, а лакътя облегнах на свитите си в коленете крака. А то се учуди. Когато искаш да останеш незабележим, се случва точно обратното. За пръв път някой не му се възхищаваше, а просто искаше да поседи с него. Но както се случва в такива ситуации, все някой прог ...