Морското чудовище
Морското чудовище
"Аз мога и да се удавя, но няма да ти го дам. Пет евро струва и нямам друго. Стига дърпа звяр мръсен! Аврамееееей, къде зяпаш, бе идиот?" Сигурно е змиорка. Много яко тегли. Като моторница. Зарганите, даже и най-големите са по две-три кила, но това нещо е най-малко десет. Скъса ми кордата като конец. Мамка им гръцка, тия продават едно булдо по 5 евро, а в София са по левче. Обирджии гадни. "Аврамееееей!" Егати заплеса. Аз съм на път към отвъдното, а оня зяпа гаргите. Скочих да си гоня булдото, щото беше само на двайсетина метра от кея, но гадната риба ми спретна страшен номер. Таман стигна до него и тя го дръпне на пет шест метра. Така ме разиграва сума ти време и кога се оглеждам се оказва, че съм в открито море и кея едва се вижда. В такива моменти целият ти живот минава като на кинолента. Детство, юношество, студентство. Та като казах студентство, да ви кажа кой е Аврам. Аврам е моят съквартирант Дечо. Оня дето пееше "Хей, живот, здравей, здравей!" и се правеше, че ще скача от прозореца, пред всяка следваща бременна мадама. Викам му Аврам, защото се прави на пророк, но не е познал нито един мач до сега. Аз булдото го хванах най-накрая и почнах да плувам към брега, но колкото по-плувам, толкова по-навътре отивам. Едно, че оная гад ме дърпа към Египет и второ, че имало адски течения тука, както се оказа после. Обаче аз от къде да зная, като съм плувал само из Черно море. Мисля си какво нещо е живота. Доскоро ме имаше. Имах жена и дете, хубава работа и нова лека кола. А сега ще съм изчезнал безследно, вероятно оглозган от средиземноморските акули, и никой никога няма да узнае за моя трагичен край. Адски напрягам сили, но не и не. Не помръдвам. Ще легна по гръб да си почина, а може гадината да тръгне към брега и да ме спаси. Щото аз булдото няма да го пусна даже и мъртъв. Обаче за всичко е виновен Аврам. Царят на скръндзите. Тоя е толкова стиснат, че като ходим на ресторант цялата тумба, той е на отделна сметка. Сакън да не се мине с някоя стотинка. Да не си мислите, че ме е докарал до Гърция по приятелската. Няма такова нещо. От него колата и карането, от мене нафтата и хотела. Вчера му викам "Авраме, дай едно булдо, че ги изпокъсах всичките. Като се приберем, ще ти го върна." "Нямам, копеле. Забравил съм ги в София" Сигурно лънготи, ама не ми се разправя. Купих си от гърците. Пет евро. Смъдна ме сърцето. И представяте ли си тая гад го откъсна още на второто хвърляне. Как няма да скоча.
Усещам вибрации. Тъкмо се бях унесъл. Появи се вълнение. Лодка. Най-после. Оня тъпанар цъфнал на носа и вика "Копеле, жив ли си, бе? Що не извика!" "Че колко да ти викам, бе глухар? От вчера съм тука, чак сега ли се усети." Подава ми ръка и дърпа като ненормален. "Леко, че скъса кордата, бе ненормалник. Защо го гоних това булдо до тука!" Айдеее, рибката замина. А оня ще се подриска от смях. "Абе, копеле, ти за едно булдо ще се удавиш. Що не каза да ти дам. Имам цяла кутия." Щял да ми даде. Световната скръндза. Аврам цинцара!!! Сякаш не го познавам.
Кушел
© Куш All rights reserved.
