Морското чудовище
"Аз мога и да се удавя, но няма да ти го дам. Пет евро струва и нямам друго. Стига дърпа звяр мръсен! Аврамееееей, къде зяпаш, бе идиот?" Сигурно е змиорка. Много яко тегли. Като моторница. Зарганите, даже и най-големите са по две-три кила, но това нещо е най-малко десет. Скъса ми кордата като конец. Мамка им гръцка, тия продават едно булдо по 5 евро, а в София са по левче. Обирджии гадни. "Аврамееееей!" Егати заплеса. Аз съм на път към отвъдното, а оня зяпа гаргите. Скочих да си гоня булдото, щото беше само на двайсетина метра от кея, но гадната риба ми спретна страшен номер. Таман стигна до него и тя го дръпне на пет шест метра. Така ме разиграва сума ти време и кога се оглеждам се оказва, че съм в открито море и кея едва се вижда. В такива моменти целият ти живот минава като на кинолента. Детство, юношество, студентство. Та като казах студентство, да ви кажа кой е Аврам. Аврам е моят съквартирант Дечо. Оня дето пееше "Хей, живот, здравей, здравей!" и се правеше, че ...