Мостовете на Прага - IV

                                IV

    Нейният прекрасен рицар!...

Вулканът на чувствата, заспал повече от двадесет години, неочаквано изригна с неподозирана сила и горещата лава потече по вените ѝ…

    Отпусна се трепереща на леглото… Цялата ѝ самоувереност на зряла жена, която след по-малко от две години щеше да празнува своя петдесетгодишен юбилей, се срути…

    Да, народът не случайно бе казал: „Стара любов ръжда не хваща.” И още : „Там, където е текло, пак ще тече…” 

    Не биваше да си играе с огъня…

Но все пак имаше едно благоприятно обстоятелство - че София е далече от Прага. Постепенно се успокои и реши, че просто временно е загубила самоконтрол, което нямаше как да продължи трайно, защото Влади не беше близо до  нея…

    Той обаче ѝ се обаждаше по телефона - в началото отвреме навреме, а после все по-често…

    Гласът му ни най-малко не беше променен през годините - звучеше ѝ така, както го помнеше… И всеки път щом го чуеше, мигновено я пренасяше в онова далечно, отминало време-пространство, наименовано „август,1983 - Поморие"… И той оживяваше отново пред очите ѝ - същият, какъвто беше тогава… Нейният Моравски княз!...

    Дойде и 2007-ма. А с нея и радостната вест, че новоприетият член на Европейския съюз е България.

    Наближаваше лятото, което тя чакаше с нетърпение, за да види отново своята неизменна любов - морето…

   И тогава изненадващо Владимир я покани на гости. Възнамеряваше да си вземе отпуск за една седмица (макар и в разгара на туристическия сезон), за да бъде всеки ден с нея - искаше да я разведе по всички забележителни места, за да се насладят заедно на красотата на Прага… Само трябваше приятелката ѝ - преводачът на техните писма, да попита една своя приятелка и сънародничка, която живееше в чешката столица, дали има възможност да я приеме в дома си, защото апартаментът на Владимир и жена му беше едностаен. Оказа се, че това въобще не представлява проблем, те тримата се разбраха помежду си с писма и телефонни разговори, после той се обади, че е посетил тази мила възрастна дама на адреса ѝ в Прага, запознали са се, разговаряли са и са се уточнили каква ще бъде програмата за пребиваването на тяхната гостенка от България. Щяха да се погрижат за всичко, от нея очакваха само да даде съгласието си и да си купи двупосочен билет от София до Прага.

    Но тя все още се колебаеше дали да приеме поканата. Кой можеше да каже какво ще се случи, когато двамата с Влади се докоснат отново?...

    Веджъж вече не успя да му устои в Поморие. Сега, макар че беше отдалечен  на хиляди километри, се вълнуваше само като  чуеше гласа му по телефона или като прочетеше в писмото му нещо, което за нея имаше особен смисъл…

    Не можеше да си позволи да рискува, залогът беше твърде голям - неговото щастливо семейство!

    Затова когато той ѝ позвъни и я попита купила  ли си е вече билет (за да знае от коя дата  да си вземе отпуск), отговорът ѝ беше, че ще отиде при него  само ако предварително й обещае, че няма да преминава допустимата граница на близост помежду им и ако наистина е сигурен, че ще може да удържи на думата си… Защото тя не се чувства уверена в себе си… Последното изречение ѝ струваше най-много усилия да му го каже, но трябваше!... В случая беше наистина наложително той да знае цялата истина - всичко зависеше от него...

    Тогава Влади ѝ даде дума, че ще изпълни поставеното условие, защото и двамата разбираха, че това ще бъде най-правилно за всички…

    И ето я сега в самолета, след като половината от месец август прекара с дъщерите си при любимото море, а от слънцето получи подарък - златисто карамелов загар на светлата ѝ кожа, с какъвто Владимир я видя за първи път преди двадесет и четири години… 

    И ако е рекъл Господ, след  минути ще излети за Прага, а след около два часа ще се озове в прегръдката на онези две незабравени  ръце, които някога я носеха с цялата си  мъжка мощ и нежност...

    Облегна се, притвори очи и си каза наум Господнята молитва "Отче наш", а след нея "Радвай се, благодатна Марийо". После се помоли на Всевишния полетът да бъде благополучен, да благослови нея и Владимир, дарявайки им сили и мъдрост да устоят на изкушенията…

    Докато беше във въздуха, паметта ѝ превъртя всички кадри от филмовата лента на живота ѝ, в които той присъстваше … Осъзнаваше напълно, че тези седем дни, които им предстоеше да преживеят заедно, щяха да бъдат и за двамата сериозно изпитание на чувствата, съвестта, нравствените ценности, вярата… Единствено с Божията помощ  можеха успешно да се справят...

    Нямаше да се наложи като пристигне да чака в багажното на летището. Носеше си само ръчен багаж - една лека чанта с няколко летни блузи, панталони, бельо, сако и чадър за всеки случай… Разбира се, също и малък подарък за жената, която любезно се съгласи да я приеме в дома си, от приятелката ѝ в България, а за Влади и съпругата му голямата ѝ дъщеря беше нарисувала картина - морски залез…

    Веднага след като стъпи на чешка земя и премина паспортната проверка, се отправи към изхода… 

    Вървеше все по-бързо...И сърцето ѝ биеше все по-учестено, все по-силно…

    Дали я чакаше?...

    Миг преди да го види, чу гласът му да произнася името ѝ така, както само той я наричаше умалително, а в следващия се намери в обятията  на своя рицар…

    Светът вече не съществуваше… Бяха само двамата… Сякаш никога не се бяха  разделяли… 

    Осъзна,че дълбоко  в себе си винаги го е знаела… 

    Но сега вече нямаше никакви съмнения - беше любов!

    Защото само любовта е неподвластна на времето… Само любовта е безсмъртна!...

    Защото Бог е  любов!

Следва продължение