V

    След секундите на 

опияняваща близост, през които любовта тържествуваше, разумът все пак успя да разклати звънчето и те послушно се отдръпнаха един от друг…

    Влади спонтанно възкликна, разочарован и недоумяващ къде са косите ѝ - явно очакваше да са дълги, каквито бяха в спомените му от Поморие и на снимката с двете ѝ дъщери, която бе получил не много отдавна... 

    Тя се усмихна виновно - ако знаеше, че ще идва при него и че той предпочита да е с дълга коса, нямаше да я скъсява и да променя прическата си.

    От погледа ѝ не убягна, че беше понапълнял и загубил перфектната си фигура… Но го премълча - имаше ли значение как изглежда нейният Моравски княз, щом сърцето ѝ не забелязва никаква промяна?…

    Той веднага грабна чантата от ръцете ѝ, учудвайки се, че е толкова лека. Предположи, че е гладна и уморена, затова бързаше да я заведе при жената, която любезно беше отворила дома си за непознатата българка… 

    По пътя ѝ разказа, че предишния ден в града е имало голяма буря и пороен дъжд с наводнения, но днес тя е дошла и е донесла слънцето!... Беше си останал същият романтик с поетична душа… като нея.

    Домакинята (мила, енергична жена на възраст около 80 години) ги посрещна много радушно, а Влади ѝ поднесе букет цветя. Беше приготвила трапеза с обилна и вкусна храна. Оказа се, че известно време е живяла в България, откъдето пазеше много скъпи спомени, дори говореше български. Бързо се сближиха и си допаднаха… И този път се потвърди народната мъдрост „Приятелите на моите приятели са и мои приятели”.

    Влади обаче остана закратко, защото работното време на жена му скоро изтичаше - трябваше да я вземе от болницата и да се приберат заедно вкъщи.

    Уточниха се в колко часа ще дойде на следващия ден, за да бъде тя готова за излизане. Беше преценил, че най-добре е да посещават забележителностите на Прага сутрин веднага след отварянето им, за да избегнат наплива от туристи (особено китайските) и да имат време спокойно да ги разгледат и насладят на красотата… Явно подхождаше съвсем професионално, но преживяването щеше да бъде лично за тях двамата…

    Вече беше направил конкретна програма за всеки ден. До обяд щяха да обхождат планираните обекти, а после да обядват заедно със съпругата му в заведението за хранене в сградата на болницата, с доста ниски цени за работещите там. Следобед щяха отново да се разхождат само двамата, Влади да я довежда дотук преди края на работния ден и после да се прибира с жена си у тях. 

    Наистина беше помислил за всичко и тя му благодари от сърце.

    Изпрати го до вратата, където той я целуна за довиждане, но и двамата внимаваха да е за кратко, не биваше да се увличат… 

    След това с домакинята гледаха телевизия и си приказваха... Не стояха до късно, за да имат достатъчно време за сън - на следващия ден Влади щеше да дойде рано сутринта и трябваше да бъдат готови. 

    Стаичката, приготвена за нея, беше много приятна, с удобно легло и тя с удоволствие се отпусна в него… Но дълго време не можа да заспи, препълнена с вълненията на преживяното през изминалия ден…

    Влади я беше обсебил изцяло - по устните си още усещаше вкуса на неговата целувка, тялото ѝ потръпваше в спазми, спомняйки си обятията му… Предишните чувства нахлуха ураганно, вече освободени от раздвоението, което изпитваше тогава в Поморие…

    Но сега той не беше свободен! Имаше жена, която обичаше…

    Затова трябваше да овладее поривите си на всяка цена!... Надяваше се да успее - вече не беше на двадесет и пет, освен това усещаше задръжки и от негова страна. Явно помнеше какво ѝ беше обещал… С общи усилия можеха да преодолеят силното си взаимно привличане. 

    А нали и Бог беше с тях? Нямаше да ги остави сами, щеше да ги подкрепи! Защото Той като Творец знаеше отлично колко слаба е човешката природа, колко лесно може да бъде изкушена!... Но същевременно разбираше, че и двамата правят всичко, на което са способни, за да опазят светостта на брака!...

    И за да изпълнят повелята на Христос: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва!”

Следва продължение