Jan 12, 2021, 1:09 PM

Моят град

  Prose » Others
976 0 4

The work is not suitable for people under 18 years of age.

  Моят град е мъничка вселена, градът на мечтите, град на туптящо сърце допринесло чудеса - улиците, площадите, залезите, морския бриз в който ние сутрин се заглеждаме, морето, което ни дава спокойствие и отдих на слънчеви багри, пясъчни фигури, които ни дават възможност да съчетаваме нещо ново и реално в пясъчна форма. 

    Бургас и неговите пясъчни багри, фарът на щастието, вълните, които сякаш ни поглъщат като детски мечти.

Ние живеем и се раждаме с надежда развитие на по-доброто .

 Уникално е ! 

Родени сме в град на смеха, но се гордеем, че краткото описание на БУРГАС поглеждайки моста , БСУ, откриваме нови идеали и хармония как човечеството може да твори,  не да мълчи, а да сме родени в честност! 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

  • А, за точката се шегувам. Навярно е сложена погрешка.
    Никога, ама никога не съм предполагала, че писането на каквото и да било, ще е толкова модерно, на всяка цена, от абсолютно жизненоважно значение, наложително и не търпящо отлагане до едни по-добри времена. Или поне музи. Еле па като бях на двайсет. Явно е терапия някаква.
  • "Ние живеем и се раждаме с надежда развитие на по-доброто "
    като че ли е превеждано с гугъл.
    След малко и този коментар ще бъде изтрит....
  • Ами точката явно е ирония, за нещо съвсем прилично е поставена - т.е. такива текстове изискват точка.
  • Къде е частта с червената точка?

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...