Jun 18, 2015, 11:30 PM

Мразя майка си

3.7K 1 12

Мразя я, за всичко, което прави, я мразя. За това, че наранява татко, за това, че капризничи и го командва. Даже съм ù го казвала неведнъж.
Татко си отиде рано от този свят... Липсва ми!!! Упреквах я, че тя е виновна. Крещях ù като луда, бях ù бясна...
Сега тя не е толкова силна и борбена, сега тя е една стара жена и... спрях да ù крещя...
Обичам я и ù го казвам, защото... тя е моята майка, само тя знае как е живяла и аз нямам право да я съдя, а само да я обичам, че ми е дарила... ЖИВОТ!!!
Сега искам да я чуя всеки ден, искам да я имам по-дълго време, защото, докато я имам, аз ще съм нейното дете, най-хубавото на света, въпреки всичко, което съм ù причинила... Забелязвам, че без да искам правя неща като нея, без да искам, но... ген... Какво ли ще кажат за мен моите деца, за които съм готова живота си да дам?! Прости ми, мила моя мамо!
Обичам те, мамо!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Лажова All rights reserved.

Comments

Comments

  • jacomoo (Симеон Коев): Написах го, за да не се налага да връщаме времето и да не се налага на някои да поправят грешки...просто да не ги правят...Ако е възможно, разбиира се. „ Век живи, век учись!” Само глупакът повтаря грешките си. Благодаря, Симеон!!!

    Dani51 (Дани Симова): Благодаря ти много, Дани!!!

    Ангар (Ангел Чортов): Родителите ни обичат безпрекословно и всичко са ни простили. Сещаме се за това, което сме им причинили, когато нашите деца ни наранят...И си казваме : Колко са неблагодарни, след като за тях сме отдали целият си живот... Същото са правели за нас нашите родители, но...децата имат всичко за даденост.
    Никой не се замисля, че един аборт слага край на един живот...просто е можело да не те има. Има домове за сираци, за изоставени деца, но...когато имаш мама и татко, не знаеш, че някой друг би се радвал и на малкото, което на теб ти се дава, а ти капризничиш...
    Не съм будна съвест, Ангар, уча се всеки ден да живея, от децата се уча, те са...най-добрият ни учител, ако само имаме повече време за тях, в това забързано време!!!
  • Лажова - ти си будната наша съвест!
    Чудесно си го написала. И ме размисли.
    "Жената нито ще прости, нито ще забрави; сестрата може да прости, но няма да забрави; само майката и ще забрави, и ще прости."
    "Обиди те синът ти, ала ти,
    простила толкоз пъти, пак прости." (Алишер Навои).
    Винаги изгарям от срам като си помисля колко само неприятности и колко обиди съм причинявал на родителите си.
    Колко жалко, че не е можело да прочета разказчетата ти в младостта си!
  • nikjelev (Ник Желев): Кой от нас не е мразил някого? Връщайки се назад в годините, разбираш, че не е имало смисъл, но може би така трупаме опит.
    HAATOR (Руми Пенчева ДЕНЕВА): Това, което си написала е...прекрасно!!! А аз написах тези няколко реда, защото...на всеки може да се случи, но не трябва да се таи злоба в душата, защото...един ден много ще ни боли...Нека сега си кажем добри думи, за да не ни тежи някога, че сме пропуснали тези толкова мили мигове. Да не забравяме, че сме гости на този свят...Да бъдем добри гости тук и сега.
    Beta (Бетина Рандева): Ах, колко интересно! „Мразиш ли пак мразиш.” Как така?!
    Има прошка, има извинение има...Много често казваме в яда си: Мразя те, ще те убия, не искам да те виждам повече и...Колко е хубаво, че когато ни мине...се усмихваме, че не сме си изпълнили заканите!!! Мразиш майка си, че не те е пуснала на някой купон. Не се замисляш, дали и ти нямаш вина, просто си казваш, че тя е гадна. Но...понякога, в най-трудния за теб момент, тя е единствената, която те разбира и ти прощава и лошите думи и...само на нейното рамо можеш да поплачеш искрено, защото тя те обича, въпреки всичко!
    Скандал със съпруг. Ненавиждаш го, иде ти...да не го видиш никога повече. И той...се извинява, така, че ти разтапя сърцето. Най-хубаво на семейните скандали е...СДОБРЯВАНЕТО!!! Мислиш, че не мразиш никого повече от този човек, но...се оказва...че го обичаш до полуда.
    Така че... „Мразиш ли пак мразиш.” Не ми хареса!!! Все едно да кажеш: Обичаш ли пак ще обичаш, дори да ти посиняват оченцето всеки ден, няма как да стане!!! И е чудесно, че с годините помъдряваме!!!
    Довереница (Дочка Василева): Доче, разплака ме!!! И се сещам, че руснаците казват: Щом децата не се обаждат, значи са добре! По повод „На майките очите са моретата,
    чиито брегове все не достигаме
    когато сме щастливи и уверени. „ А как са ни нужни родителите, когато нещо се обърка. Затова обичам песента "Родителски дом", защото знам че някъде там за мен има отворена врата и ме чакат с любов!
    strina (Стрина ): Отдавна мама не ме бие за слаби оценки. Не ме е и била, имала съм шестици, така че, всяка двойка ми е добре дошла, стига да е искрена.
    А пък щом е толкова груб и циничен, може пък да има нужда от повече внимание. Нека опитаме с добро, ами ако помогне?!
    Ако можете, не мразете, само вие се тровите. Човека, когото мразите, може дори да се радва, че се тормозите заради него Бъдете щастливи, вместо мразещи!!!
  • На майките очите са моретата,
    чиито брегове все не достигаме
    когато сме щастливи и уверени.
    Но ги зовем когато със камшиците
    животът ни притисне до стената
    и стане труден въздухът за дишане
    и като камък натежи вината...
  • Мразиш ли пак мразиш.

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...