18.06.2015 г., 23:30 ч.
Мразя майка си
Мразя я, за всичко, което прави, я мразя. За това, че наранява татко, за това, че капризничи и го командва. Даже съм ù го казвала неведнъж.
Татко си отиде рано от този свят... Липсва ми!!! Упреквах я, че тя е виновна. Крещях ù като луда, бях ù бясна...
Сега тя не е толкова силна и борбена, сега тя е една стара жена и... спрях да ù крещя...
Обичам я и ù го казвам, защото... тя е моята майка, само тя знае как е живяла и аз нямам право да я съдя, а само да я обичам, че ми е дарила... ЖИВОТ!!!
Сега искам да я чуя всеки ден, искам да я имам по-дълго време, защото, докато я имам, аз ще съм нейното дете, най-хубавото на света, въпреки всичко, което съм ù причинила... Забелязвам, че без да искам правя неща като нея, без да искам, но... ген... Какво ли ще кажат за мен моите деца, за които съм готова живота си да дам?! Прости ми, мила моя мамо!
Обичам те, мамо!!!
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Лажова - ти си будната наша съвест!
Чудесно си го написала. И ме размисли.
"Жената нито ще прости, нито ще забрави; сестрата може да прости, но няма да забрави; само майката и ще забрави, и ще прости."
"Обиди те синът ти, ала ти,
простила толкоз пъти, пак прости." (Алишер Навои).
Винаги изгарям от срам като си помисля колко само неприятности и колко обиди съм причинявал на родителите си.
Колко жалко, че не е можело да прочета разказчетата ти в младостта си! -
nikjelev (Ник Желев): Кой от нас не е мразил някого? Връщайки се назад в годините, разбираш, че не е имало смисъл, но може би така трупаме опит.
HAATOR (Руми Пенчева ДЕНЕВА): Това, което си написала е...прекрасно!!! А аз написах тези няколко реда, защото...на всеки може да се случи, но не трябва да се таи злоба в душата, защото...един ден много ще ни боли...Нека сега си кажем добри думи, за да не ни тежи някога, че сме пропуснали тези толкова мили мигове. Да не забравяме, че сме гости на този свят...Да бъдем добри гости тук и сега.
Beta (Бетина Рандева): Ах, колко интересно! „Мразиш ли пак мразиш.” Как така?!
Има прошка, има извинение има...Много често казваме в яда си: Мразя те, ще те убия, не искам да те виждам повече и...Колко е хубаво, че когато ни мине...се усмихваме, че не сме си изпълнили заканите!!! Мразиш майка си, че не те е пуснала на някой купон. Не се замисляш, дали и ти нямаш вина, просто си казваш, че тя е гадна. Но...понякога, в най-трудния за теб момент, тя е единствената, която те разбира и ти прощава и лошите думи и...само на нейното рамо можеш да поплачеш искрено, защото тя те обича, въпреки всичко!
Скандал със съпруг. Ненавиждаш го, иде ти...да не го видиш никога повече. И той...се извинява, така, че ти разтапя сърцето. Най-хубаво на семейните скандали е...СДОБРЯВАНЕТО!!! Мислиш, че не мразиш никого повече от този човек, но...се оказва...че го обичаш до полуда.
Така че... „Мразиш ли пак мразиш.” Не ми хареса!!! Все едно да кажеш: Обичаш ли пак ще обичаш, дори да ти посиняват оченцето всеки ден, няма как да стане!!! И е чудесно, че с годините помъдряваме!!!
Довереница (Дочка Василева): Доче, разплака ме!!! И се сещам, че руснаците казват: Щом децата не се обаждат, значи са добре! По повод „На майките очите са моретата,
чиито брегове все не достигаме
когато сме щастливи и уверени. „ А как са ни нужни родителите, когато нещо се обърка. Затова обичам песента "Родителски дом", защото знам че някъде там за мен има отворена врата и ме чакат с любов!
strina (Стрина ): Отдавна мама не ме бие за слаби оценки. Не ме е и била, имала съм шестици, така че, всяка двойка ми е добре дошла, стига да е искрена.
А пък щом е толкова груб и циничен, може пък да има нужда от повече внимание. Нека опитаме с добро, ами ако помогне?!
Ако можете, не мразете, само вие се тровите. Човека, когото мразите, може дори да се радва, че се тормозите заради него
Бъдете щастливи, вместо мразещи!!! -
На майките очите са моретата,
чиито брегове все не достигаме
когато сме щастливи и уверени.
Но ги зовем когато със камшиците
животът ни притисне до стената
и стане труден въздухът за дишане
и като камък натежи вината... -
Мразиш ли пак мразиш.
-
Самото заглавие на откровението,провокира да бъде прочетено! За тази изповед която сте запечатали нямам право да коментирам,защото това,е вашата истина. Но бих споделила нещо за моята майка,която беше и единствената ми истинска приятелка. Така както сега за мен,е дъщеря ми. Моята майка за мен беше моето слънчице,моето прекрасно и нежно цвете което обичах и пазех с цялото си сърце. Никога,никога не съм изричала думите "Мразя майка си" Изминаха повече от петнадесет години без нея но Тя живее в мен още чувам думите и поуките. Още чувам гласът й,защото любовта,е вечна!
-
Не си я мразила, защото е крещяла на баща ти, а защото си можела да мразиш. За обичта ти сега, не мога да говоря.
Да, това не е разказ. Изповед е. И като такава ми харесва! -
Благодаря на Емил, на Надежда, на Незнайна и на Лена!!! Благодаря даже и на Христо Мога да кажа, че на тъпия човек, всичко му е тъпо, но няма да се обиждаме. Напиши "Мразя майка ми" в Google и ще се окаже, че съвсем не е тъпа тема!!! Имаше и сентенция...Ако децата ви поне веднъж, не са ви казали, че ви мразят, значи не сте добри родители нещо такова.
Порчев, стига ми, че си при мен!!!
П.П. И само между другото...никога не пиша нищо тъпо!!! -
Това не е разказ, нито откъс от личен дневник. Много често като се събираме с приятели си говорим за какво ли не и...за майките си. Ядосваме им се, че въпреки че сме на години, те се притесняват за нас. Понякога няма с кого да си поговорят и ни разказват за сериала, който гледат, а ние забързани в ежедневието, нямаме време за тях. Ядосваме се, че когато им се обадим по телефона, те не вдигат бързо, защото докато станат от леглото...ние си мислим най-лошото...
Един родител иска да знае, че детето му е добре и да чуе...Благодаря ти, мамо или Обичам те, тате, а ние...ние ги имаме за даденост, а не трябва!!! Колкото и да си зает, обади се на родителите си и вместо Здравей, започни със...Забравих да ти кажа, че те обичам!!! -
Не знам дали е разказ, но напълно разбирам състоянието и чувствата, които изпитваме когато родителите ни вече са болни, стари и безпомощни.
-
Разплака ме..
-
Ще кажат това, което казваш и ти:,, Прости мила мамо. Обичаме те.,,
Поздрави за написаното. Единствено майката е способна да прости и забрави и най-жестоката обида изречена от детето й. Да са ни живи и здрави.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Dani51 (Дани Симова): Благодаря ти много, Дани!!!
Ангар (Ангел Чортов): Родителите ни обичат безпрекословно и всичко са ни простили. Сещаме се за това, което сме им причинили, когато нашите деца ни наранят...И си казваме : Колко са неблагодарни, след като за тях сме отдали целият си живот... Същото са правели за нас нашите родители, но...децата имат всичко за даденост.
Никой не се замисля, че един аборт слага край на един живот...просто е можело да не те има. Има домове за сираци, за изоставени деца, но...когато имаш мама и татко, не знаеш, че някой друг би се радвал и на малкото, което на теб ти се дава, а ти капризничиш...
Не съм будна съвест, Ангар, уча се всеки ден да живея, от децата се уча, те са...най-добрият ни учител, ако само имаме повече време за тях, в това забързано време!!!