Знам, че няма да ми повярваш, момче. И на мен не ми се ще да вярвам, че това ми се е случило, но нямам друг избор.
Ей така се появява нещо в живота на човек понякога, тайнствено и изневиделица, и го променя из основи. И то не само живота, синко, ами и човека се променя, дотолкова, че забравя какъв е бил някога. Е, аз не съм забравил, макар понякога след всичко това да се чудя дали съм още с ума си.
Млад и буен бях, весело и здраво момче - съвсем като тебе. Имах много приятели, а и най-големите хубавици се въртяха край мен - като магнит бях за тях, остроумен и забавен. Можех да имам която си поискам, и така и правех. Тогава още се учех да живея, сине, и грабех с пълни шепи от живота, без да му мисля много. И все малко ми се виждаше – никога не се задоволявах само с една връзка. Макар да търсех обожанието в очите на избраниците си, то бързо ми омръзваше, важна ми беше тръпката да ги направя мои. Аз бях просто един ловец, момче, а те бяха само жертви, нищо повече.
Баба ти ме научи да обич ...