Вече нямаше никакви задръжки. Беше полудяла. Искаше го. Така го искаше, сякаш от това зависеше живота ѝ. Не, че имаше кой знае какво значение, кой ще е. Тя просто искаше мъж. Искаше ласките му, неговото мускулесто тяло, искаше мъжката му сила. Нямаше късмета да се люби в последните 6 месеца и беше издивяла. Нейната приятелка Бети и казваше: „Правѝ го сама. По-добре е, от това да не го правиш въобще.“ Но тя не искаше, казваше ѝ: „Сама ли? Боже, та това е толкова тъжно!“ А Той си беше истински. Мъж когото, повечето жени биха искали да имат и то не само за един път. Направо си беше красавец. Леко матова кожа, изсечен профил, атлетично тяло, тъмна коса и... сини очи. Ах тези очи, която и да погледнеше в тях, онемяваше.

        Видя го в един бар. Той седеше апатично и пиеше бира, ей така, просто за да прави нещо. Беше захапал една цигара и се опитваше да изцеди от нея и това което нямаше. Приличаше на корабокрушенец, попаднал на безлюден остров, но беше мъж, поне на външен вид. Тя си го хареса от пръв поглед. Че кой нямаше да го хареса. Такива като него, извадени, като от моден журнал, не се намираха под път и над път. Да, имаше съкрушен вид, но какво от това. Тя просто искаше секс. Приложи му коронния номер с огънчето, оказа се, че и двамата пушеха. Той я изгледа с изпитателен поглед от типа „ставаш за едно бързо“ и я покани на масата си. Почерпи я едно питие, поговориха си известно време и от дума на дума стигнаха до момента да се изпращат. Пред блока ѝ, в който живееше, тя го покани на един чай и той прие.

       Историята му беше повече от тривиална, в последната си връзка беше изгубил мъжкото си достойнство по няколко параграфа. Първият- материален, жената с която споделяше всичко, го беше завлякла с много пари, вторият- беше му изневерила и третият- беше го направила с най- добрия му приятел. Така че,  гемиите му бяха потънали и му беше все едно какво прави, с кого го прави и защо го прави. Просто правеше каквото му дойде и то без да влага в това нищо, само искаше да заглуши проклетата болка в себе си, която го изгаряше отвътре, като ядна рана. Тя прояви известно съчувствие, до толкова, до колкото това щеше да и осигури желаното - задоволителен секс или поне някакъв секс, каквото излезеше, нямаше представа. Той от своя страна се размекна и изплака мъката си. След което, неусетно я пожела, но така, както децата пожелават майките да им избършат сълзите и сополите. Това въобще не беше мъжко, напротив, при други обстоятелства, би я отблъснало веднага, но там долу,  дълбоко в нея гореше жаждата да усети мъжкото и тя се постара да събуди това, което беше останало от мъжа в него, така както умееше всяка една жена, която необуздано искаше секс. Първоначалната мекушавост в него отстъпи на ловеца и изследователя, чиято страст се изрази в опознаване на непознатите територии на нейното гъвкаво тяло. Ръцете му шареха трескаво навсякъде и когато докоснеха някои от сакралните места по нея, тя издаваше сподавени стонове на наслада и страст, слени в едно. Въздухът се изпълни с напрежението на двете задъхани тела, които сякаш се бореха всеки за своето, тя да изпита екстаза, а той да забрави поне за малко, раните от случилото му се наскоро. Ако трябва да сме точни, в такива първоначални срещи обикновено не се случва нищо кой знае какво, но този път беше различно. Съдбата беше решила да поднесе подарък и на двамата и ги дари с невероятно сливане и мощен екстаз, неприсъщи дори за опитни любовници и хора в сериозна връзка. Онемяла от постигнатите няколко кулминации, коя от коя по силни и разтърсващи, останала без дъх и тяло, тя гледаше отнесено, облегната на рамото му, към нощната луна, облещила се в прозореца на мизерния ѝ апартамент. Той от своя страна, вече кротко спеше и равномерното му дишане, тихичко ѝ напомняше, че ето, тя не е сама поне тази нощ, а какво щеше да се случи по натам знаеше само Съдбата. Съдбата от своя страна, нямаше никакво намерение да сподели с нея своите планове.