Ей така минават годините без да усетиш. Поне при мен е така. Завърших средното си образование, завърших университета, взех си „хляба в ръка” и се втурнах да щурмувам стълбицата на кариерата. „Завъртях” си добра компания с която прекарвах малкото си свободно време. Мама и тате ми бяха щастливото допълнение. И така докато се усетя ме „чукнаха” тридесетте. Събрахме се в градината и едно парти се развихри, не ви е работа. Един приятел от компанията доведе брат си. За първи път мъж да ми направи такова впечатление. Но както и да е. Празник беше…особено настроение имах…като царица.
На другият ден вечерта мама и тате ме помолиха да седна на разговор. Бяха сериозни.
Светле, миличка. Вече си устроена много добре. Всичко си имаш. Младост, красота, кариера. Не е ли време да си имаш съпруг?
Сериозно заговори тате, а мама одобрително заклати глава.
Какво ви прихвана днес?
Смаяна запитах. Никога не сме говорили по тази тема и за това изненадата ми беше искрена.
Не ми е до съпруг. Знаете, че свободно ...