Сакрил яздеше, без да бърза. Пътят бе широк и равен, вече оживен и не толкова скучен за самотен пътник. Конят му бе отпочинал и леко непокорен, в желание да препусне волно и да навакса престояните дни в конюшнята. Но младежът придърпваше юздите и го възпираше, защото имаше нужда през това пътуване да събере мислите си и да подреди бъдещето, доколкото е възможно.
Небето бе леко и се издигаше високо, слънцето нежно галеше земята, подухваше ветрец - за някои попътен, за други разхлаждащ лицата. Дори хората бяха по-усмихнати, поздравяваха се един-друг, разменяха новини от далечни краища. На някой кръстопът шарени търговски каруци бяха изложили стоките си - подправки, цветни платове и необходими вещи за път, ако някой бе забравил нещо на тръгване.
Сакрил настигна един старец, който куцукаше самотно край пътя и току се стряскаше от някой препускащ кон на бързащ ездач.
- Добра среща! - поздрави.
- Лек път и на теб, момче! - отвърна старецът.
Конят бързо го задмина, но изведнъж на Сакрил му до ...