1.
Елизе беше дъщеря на утринния вятър и на звездния шепот.
- Родена от допира им, от мига на тяхното сливане в пространството и от песента, родила се в този момент.
Тя често си повтаряше това и обичаше вечер да остави вятъра да я гали, разпилявайки косите ѝ под сребърните тонове на звездите, грейнали с милионните си усмивки към нея.
Понякога мислеше, че колкото и да е невероятно, подобни неща могат да бъдат истински и си позволяваше да мечтае как един ден се превръща в истинска частица светлина и космичен повей я издига сред звездите.
В такива нощи оставаше дълго заслушана в нощната мелодия, която разнасяха рояците светулки сред богатия аромат на букетите цветя от двора ѝ.
2.
Елизе живееше сама в малка къща, някъде в сенките на града, далеч от неговия шум, но достатъчно близо до морето, за да може да чува разбиващите в скалите вълни.
Домът ѝ бе покрит с бяло и стените му бяха боядисани с невинност, само покрива червенееше като засрамила се за нещо пакостливо мисъл.
Заобиколен от двор ...