На футболна вълна
Подготвях се мълчаливо, като за велико преселение. Чаши, четворка кентчета бира-спонсор, чипс-спонсор, ''БОНИ'' с месо, набор колекционно намаление Кокакола и Фанта за сина...поредния футболен мач от Европейското първенство по футбол скоро ще започне.
Изключих телевизора, защото ми писна от коментатори-разбирачи от студиото или някаква гадателка пророкуваща кой ще е новият Европейски шампион.
Три минути преди започване на срещата са достатъчни, едно време ламповия '' Рубин'' загряваше 15 минути и пазехме тишина да не би да му се размърдат цветовете ако вдигаме шумотевица.
Малкия ме гледаше иронично и мърмореше.
- Подготвяш се да гледаме мача ли. Ами нали нашите пак не играят...е, поне ще гледаме нови татуировки, то и без това по нашите футболисти вече няма място къде да се татуират, пък и им ги знаем.
Погледнах го, браво нали е момче и трябва да гледа футбол, великодушно го поканих с ръка.
- Тате, тате, ти какво помниш от Световното по футбол в Катар...
Отново го погледнах и без малко да му намигна похотливо с око.
- Така си и знаех. Онази хърватката с червено-шарения,... така де, дето й се виждаха.
На мама са по-хубави, и вероятно по-твърди...
Хвърлих му един по-кос поглед
- Така де, ти си ги знаеш...- промълви синът - А защо ли не й даваха краката, сигурно са кривички, а на мама са прави, нали
Виж го ти него, а ние го мислихме за мъничко момченце.
- Знаеш ли аз какво запомних от онова Световно, а тате - не спираше той - Нали султанът награждаваше най-добрите футболисти. Запомних учуденият му поглед, когато награди оня вратар с малката главичка, може би със златна ръкавица, и оня вратар си я сложи отпред и поклаща, все едно след малка нужда, да не капне последната капка в гащите му. И тогава султанът го изгледа, не толкова възмутен, колкото учуден от просташкия му жест.
Вярно бее, може да си голям вратар, ама си оставаш с малка главичка, помислих си.
- Тате, а сега оня гущер ще го отнесе ли, дето не позна , че Шотландия ще паде...
- Ей, а другите деца интересуват ли се от футбол, нямате ли си момиченца да се държите за ръчички
- Имаме си, заради тях се интересуваме, иначе ще ни обвинят , че сме...,така де, сещай се, и налитат на бой, ако не си от тяхният отбор.
Трите минути трябва да са минали, включих телевизора, свиреха химн, а играчите нестройно припяваха...
- Хайде сядай на любимия си фотьойл, отваряй си питието и да гледаме докато майка ти е в кухнята
- Тате последно, защо на чичо Митко от първи етаж, му викат Митьо Безстрашния...
- Ами защото гледа редовно футболни мачове и не го е страх от жена
- Но той, нали не е женен - любопитства сина
- Да де, и за това не го е страх - важно отбелязах.
Съдията наду свирката и даде началото на поредният футболен мач от Еврофутбол 2024...
© Petar stoyanov All rights reserved.
