В един летен ден дядо Йоцо и баба Йоца впрегнаха каруцата и потеглиха към съседното село. Пътят беше отрупан с камънаци и се чуваше скърцане, но конят Вихър беше много бърз и те пристигнаха в селото за нула време. Баба Йоца много искаше от дълго време да навести своята стара дружка баба Гица, затова много се зарадва като я видя и веднага й поднесе от сладките си курабийки и пенливото вино, които беше донесла за случая. Единственото нещо, което натъжаваше всички, беше гибелта на съпруга на баба Гица дядо Йован. На входната врата имаше жалейка отскоро, той беше починал преди два месеца. Баба Йоца поднесе най-искрените си съболезнования на старата си дружка и насълзена я прегърна. Баба Гица също се разчувства и ги покани да влязат вътре да им разкаже повече за случилото се. Според разказа на баба Гица дядо дядо Йован починал, след като се върнал от пасенето на овцете, което се случвало в събота. Той изведнъж пред портата припаднал, тя го повдигнала и извикала веднага доктор. Причината за смъртта била внезапен инфаркт. Баба Гица се натъжи, докато разказва и изведнъж зарида: "-Дядо Йован беше много добър човек, на всеки да помогне, да услужи с пари, въобще не се скъпеше. Рядко се срещат такива хора!Мир на праха му!" Като чу това жалеене, баба Йоца я успокои:" За съжаление, бабо Гицке, никой не знае кога какво ще му се случи, а най-малко може да се досети кога ще умре. Но дядо Господ забелязва добрите хора и ги прибира при себе си. Бог да го прости, човека!" Баба Гица набързо избърса сълзите си и ги подкани да разкажат повече за себе си-как са, как вървят нещата при тях. Баба Йоца й отвърна, че са повече от добре, радват се на крепко здраве и на прекрасни внуци. Така от дума на дума дойде време да се разотиват. Пожелаха си всичко най-добро и отново потеглиха по каменистия път на нелеката си съдба към дома.