Имаше един период от моя живот, в който изобщо не ми вървеше. Някои го наричат Сатурнова дупка, а други просто казват: Ами, такъв е Животът, низ от върхове и спадове. Да, но при мене спадовете доста се позадържаха. По принцип не се отчайвам лесно, но този път търпението ми се изчерпа. Затова един ден събрах кураж и реших да отида лично при Живота да си поговорим. Ей така, един най-обикновен и непретенциозен разговор, в който да обсъдим нелепата и тежка ситуация, в която бях изпаднала. Не беше трудно да открия адреса му в Гугъл и се отправих към красивата триетажна сграда, която се намираше на най-шумната и оживена улица в центъра на града.
Изкачих се директно на третия етаж и позвъних на тежка метална врата. Дори не прочетох какво пишеше на нея. Толкова много бях развълнувана от срещата си с Живота. Отвори ми най-красивата и стройна мулатка на света. Стоях като хипнотизирана пред бисерната усмивка и виолетовите ú очи.
- Заповядайте, Госпожо! С какво мога да ви бъда полезна?
- Амии, тър ...