Далече, далече...
Ледът ми се пропуква. А под него - лава...
Дълго се скитах през заснежените полета. Устните ми се напукваха. Пръстите кървяха. Гласът отекваше безмълвно в ледените виелици...
Лутах се без посока. Не можех да се измъкна. Може би не исках. Обичах леда. Студа. Бурите...
На хоризонта съм...
Там, където зимната пустиня се пресича с огнения рай... Там, където нощите са горещи... Дъждовете разказват историите си на случайните минувачи, а светкавиците са романтични фенери.
Там залезът е продължението на деня, а Луната - лиричната страна на Слънцето.
Вятърът ни гали... /без да донесе настинка/
Там, където есенните листа не капят, а студеният сезон поражда топлина.
Пръстите се преплитат, телата обгръщат, а душите докосват...
По устните се стича лава, а тъмнината носи светлина...
Самотата - починалата близка, чиято свещ отдавна е угаснала.
Далеч, далеч, от заснежените полета...
Може би там... в гората. Където птиците винаги пеят на пролет... И е вечно зелено... и топло...
И този път, напук на самотата, думите ми ще са истина. И ще те стоплят истински.
/Не зная кой си, но ще те очаквам в живота си.../
Изведи ме завинаги от заснежените полета...
© Есенен блян All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Безжичен!
-
Аз също намирам този текст за импресия. И то красива. Прочетох и някои поетични работи. Още е рано да кажа какво мисля. Всъщност тук ме доведе любопитство - видях, че си нов публикуващ редактор и ми стана любопитно как пишеш. Не правя оценки или сравнения, пази Боже. Обикновено любопитство. Ще прочета и други твои работи - тук съм най-вече, за да чета и гледам, и слушам. Има много интересни неща.
-
Благодаря ти, Филип! ^^
-
Харесах.
-
Много ти благодаря, Ивайло! Да, така е. Понякога мечтите не се сбъдват, а после боли, но винаги можем да си намислим нови и да намерим начин да ги осъществим, стига да сме се простили с болката от миналото.
-
Благодаря ти! 🙃
-
Хубава импресия!
-
Така е, щураче. 🙃
-
Ха, ето това е може би най-големият проблем хорски/думата не е случайна/ - " телата обгръщат, а душите докосват... "
Когато стане обратното, душите да се обгръщат, а телата докосват, тогава светът ще стане едно много по-приятно място и творчеството ще е духовно, а не плътско
-
Благодаря!
-
Приятно.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
