На какво ухае неосъществената любов?
На сутрешното кафе, което никога няма да изпиете от една-единствена чаша и на онези сладки с кардамон и канела, които знаеш, че тази неосъществена любов толкова много обича. Но предпочита да си ги купи готови от сладкарницата под нейния дом, ала не и да ги приготви заедно с теб за закуска.
На мокрите от дъжда ù коси, които ти не можеш да подсушиш с дъха си, защото безчувственият сешоар е предпочитан от нея за случаи като този.
На септемврийското море, което в момента съзерцаваш, а ти се иска вместо това (именно заради милите и трогателни шаблони, които са характерни за всички влюбени), да потънеш точно в очите на тази неосъществена любов. И даже да ти е все едно, че не умееш да плуваш.
На пуканките в киносалона, които нарочно и с някаква детска настойчивост винаги оставяш на седалката до теб, за да не я усещаш толкова празна. А за компенсация във филма, който гледаш, си представяш точно тази неосъществена любов на екрана.
На пукащите дървета в камината, пред която леко трепериш, защото когато човек е самотен и няма с кого да се прегърне, винаги му е студено, независимо от огъня, който гори там, защото той може да стопли единствено неговото тяло, но не и сърцето му.
На обичания от нея парфюм, чийто деликатен и леко призрачен полъх усещаш тук-таме по улиците, но никога няма да вдъхнеш направо от топлината на голата ù кожа.
Ако можех да затворя в кристален съд аромата на моята неосъществена любов, той щеше да ухае на всичко това...
© Марио Трифонов All rights reserved.
