На какво ухае неосъществената любов?
На сутрешното кафе, което никога няма да изпиете от една-единствена чаша и на онези сладки с кардамон и канела, които знаеш, че тази неосъществена любов толкова много обича. Но предпочита да си ги купи готови от сладкарницата под нейния дом, ала не и да ги приготви заедно с теб за закуска.
На мокрите от дъжда ù коси, които ти не можеш да подсушиш с дъха си, защото безчувственият сешоар е предпочитан от нея за случаи като този.
На септемврийското море, което в момента съзерцаваш, а ти се иска вместо това (именно заради милите и трогателни шаблони, които са характерни за всички влюбени), да потънеш точно в очите на тази неосъществена любов. И даже да ти е все едно, че не умееш да плуваш.
На пуканките в киносалона, които нарочно и с някаква детска настойчивост винаги оставяш на седалката до теб, за да не я усещаш толкова празна. А за компенсация във филма, който гледаш, си представяш точно тази неосъществена любов на екрана.
На пукащите дървета в камината, пред която леко трепериш, защото когато човек е самотен и няма с кого да се прегърне, винаги му е студено, независимо от огъня, който гори там, защото той може да стопли единствено неговото тяло, но не и сърцето му.
На обичания от нея парфюм, чийто деликатен и леко призрачен полъх усещаш тук-таме по улиците, но никога няма да вдъхнеш направо от топлината на голата ù кожа.
Ако можех да затворя в кристален съд аромата на моята неосъществена любов, той щеше да ухае на всичко това...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марио Трифонов Всички права запазени
