8 min reading
На село
Един немирен слънчев лъч се промуши между щорите, плъзна се по нослето на Габи, докосна бузките ѝ, и се опита да повдигне затворените ѝ клепачи. Момиченцето потърка с юмруче сънено очи, завъртя се на другата страна и продължи да спи. Слънчевият лъч обаче, тъй като му се играеше,се прехвърли върху нослето на сивото, пухкаво коте, което се беше сгушило до детето. То кихна, прозя се, протегна се сладко и отвори очи.
Мяу! Добро утро, Габи! – каза то.
Стига, Топчо! Още е рано! Заспивай! – сърдито отвърна момиченцето.
Моля те, Габи! Ставай! Гладен съм! – жални измяука Топчо.
Гладен съм! Гладен съм! Стига си повтарял! Много си досаден. От днес си на диета! отсече Габи.
Защо на диета? Всеки закусва сутрин. Дори е здравословно. Като закуся днес от утре ще бъда на диета. Обещавам! Моля те! – добави Топчо, допря глава в рамото на Габи и замърка.
Оо-о! Добре! Ставаме! - не на шега се разсърди Габи.
Скочи от леглото и като хала се понесе към кухнята. Котенцето забърза след нея, като смешно ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up