3 мин reading
Януари , 1990 година
Изсъхналите черчевета кътат тоталитарен прах и две - три изсъхнали мухи. Марчето ги отваря с пъшкане за да пусне малко свеж зимен въздух. Успява с вътрешния прозорец, но външния видимо я затруднява и се отказва с попръжня на устата. Пустия му генерал, още няколко лексикални упражнения и ще я е срам да се изкаже пред хората с тоя негов цинизъм. Но на дивана си го бива, а понякога и на стола, с кожената дамаска. И старото руско бюро ѝ носи приятни спомени. До скоро другярят Добри Джуров се подсмиваше под мустак на половите има занимания, а сега на опушената стена и на още две места белееше голяма липса. Другите две липски бяха на другарите Георги Димитров и незабравимия Първи, Татото на целия народ, сами се досещате кой бе той...
Вратата се отваря с трясък. Видимо притеснения Генерал полковник Петров връхлита и Марчето разбира, че ще оправя някой, но този път това няма да е тя. По следата от тясната фуражка разбира, че генерала дълго време я е бил наложил - сигурен б ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up