11.05.2022 г., 20:42

Началник щаб (реплика)

1.6K 2 7

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

3 мин за четене

Януари , 1990 година

 

Изсъхналите черчевета кътат тоталитарен прах и две - три изсъхнали мухи. Марчето ги отваря с пъшкане за да пусне малко свеж зимен въздух. Успява с вътрешния прозорец, но външния видимо я затруднява и се отказва с попръжня на устата. Пустия му генерал, още няколко лексикални упражнения и ще я е срам да се изкаже пред хората с тоя негов цинизъм. Но на дивана си го бива, а понякога и на стола, с кожената дамаска. И старото руско бюро ѝ носи приятни спомени. До скоро другярят Добри Джуров се подсмиваше под мустак на половите има занимания, а сега на опушената стена и на още две места белееше голяма липса. Другите две липски бяха на другарите Георги Димитров и незабравимия Първи, Татото на целия народ, сами се досещате кой бе той...

 

Вратата се отваря с трясък. Видимо притеснения Генерал полковник Петров връхлита и Марчето разбира, че ще оправя някой, но този път това няма да е тя. По следата от тясната фуражка разбира, че генерала дълго време я е бил наложил - сигурен белег, че е треперал пред някой по-висш.

 

- Марче, трябва спещно да подготвим заповед - изпръхтява началника по начин, който ѝ напомня за стоящи мирно полковници, подполковници, майори и ред други подчинени, изчервени от напрежение и със избили капки пот по твърде странни телесни места - Заповед за състоянието на дисциплината в армията . Готова ли си!?

 

- Готова съм и за по-прияни задачи... - измрънква Марчето и сяда зад масивната пищеща машина "Перчатка 3", която свободно можеше да бъде сбъркана с оръжеен експонат.

 

- Добре тогава. Пиши: ДЕБА ВАШТА МАМА!

 

Марчето измърморва под носа си нещо от рода на "простак" и записва:

"Другари офицери!"

 

- НИКОЙ НИЩО НЕ ЕБАВА!!

 

Марчето продължава да трака с видимо неудоволствие:

"Дисчиплината в армията е спаднала!"

 

- ВСИЧКИ ЛЕЖАТ И СЕ БАРАТ!

Марчето: "Командирите се отклоняват от изпълнението на служебните си задължения."

 

- ТИЯ ДРЕБНИ ПЕДЕРУНГЕЛИ ЛАЗАТ КАТО БРЕМЕННИ ВЪШКИ, КЪРКАТ ВОДКА, НЕ ЕБАВАТ, ДА ЕБАВАТ, А ЕБАТ СИЧКО ДЕТО МЪРДА!

 

Марчето се замисля за момент, и изстрелва на машината, като автомат Калашников:

"Никой не се занимава с възпитание и обучение, строевата подготовка е спаднала, увеличили са се случаите на пиянски изстъпления и безчинства спрямо местното население."

 

- ДА ГО НАВРА НА ВСИЧКИ!

"Заповядвам!"

 

- НА ТОЯ НОВ КАПУТ, ДЕТО СЕ ПРАВИ НА БАЛОН, КЛИЗМА С ГРАМОФОННИ ИГЛИЧКИ МУ ТРЕБВА, НЕ ЛАМПАЗЕ!!!

" Командирът на дивизия полковник Иванов да се предупреди за непълното служебно съответствие."

 

- ОСТАНАЛОТО СТАДО ДА СИ ГО ЕБЕ ТОЙ!

Марчето: "Командирът на дивизията да накаже останалите виновни съответно."

 

След Тирадата в стил кресчендо червенината по голото теме на генерала видимо е поизбледняма. Марчето знае, че следва последния акорд и не след дълго Петров не я разочарова.

 

- ТЕХНАТА МАМА!

Марчето въздъхва и натраква едно финално "Командващ окръг генерал-полковник Петров", изважда листа и го подава на началството с влажен поглед.

 

- А моята мама, ще я... таковаш ли? - изпуска тих вопъл и усеща как я залива неочаквана червенина.

 

- Друг път, Марче, че горе стават едни работи. Не знам и с мойта мама какво ще стане...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атеист Грешников Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...