Apr 15, 2022, 7:39 PM

Надеждата 

  Prose » Narratives, Fantasy and fiction
1050 0 0
11 min reading
Кевин бавно отвори очи. Погледът му се плъзна сънливо из тъмната стая. Бавно се надигна и седна в леглото. Както обикновено, след дрямка се чувстваше двойно по-уморен. Очите му пареха. Бавно ги разтърка докато пристъпваше към стола в ъгъла на стаята. Взе метнатия там избелял и стар тъмносин халат и го облече с пъшкане. Обу чехлите си и се запъти към вратата. Слезе по скърцащите, излъскани дървени стълбища към първия етаж на къщата. „Кога ли ще се подхлъзна и ще си счупя врата по тези проклети стари стълби“ - помисли си той. Кевин не беше особено социален човек и преди, а след последните събития, съвсем не общуваше с никого и никой не му идваше на гости. Помисли си, че ако загине тук, вероятно ще намерят прашния му скелет след няколко десетилетия. „Голяма загуба ще е“ - усмихна се той криво. Отвори хладилника си, извади няколко неща и бавно започна да си приготвя закуска. Направи си кафе и седна в големия мрачен хол. Щорите на всички прозорци бяха спуснати. Винаги. Кевин не обичаше особ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Стоилов All rights reserved.

Random works
: ??:??