В никакъв случай не бяха големи, нито малки. Ни с форма особена, странна или страстна. Имаше друго - лепяха в зениците му. Секна дъхът му, обърна бързо глава, отмина. И пак погледна крадешком над рамо.
Тя лежеше на шезлонг под чадъра. Дясната ù ръка на корема, лявата отпусната надолу. Свитите ù пръсти в пясъка. Краката наполовина навън от сянката. Трептяха клепачите ù, не спеше. Сламената шапка търколена встрани. Плетена чанта, допряна до чадъра. Тъмноруса коса, сплетена на дебела плитка.
Настръхнали са леко бедрата ù. Гъделичка я вятърът.
Хубава е. Като още десетки хубавици на плажа.
С какво грабна вниманието му, необяснимо му се стори. Чернокосите му се струваха по-секси. Харесваше по-пищните, а тази е със спортна фигура. Като че ли го омагьоса. Направи крачка към нея. Ще я попита нещо. Сигурен беше, че като отвори очи, ще го изгледа любопитно, ще са зелени ирисите ù. Не я познаваше, щеше да я забележи. Изглежда днес ù е първият курортен ден. Спря се. Глупаво се почувства.
Ама че магия...
Спасител е тук, беше се нагледал на бюстове. Като пясъчни дюни и ананаси, остри муцунки или вирнати като нослета. Пъпки, черни като плод на непознати на науката тропически храсталаци, плод, за който се носи легендата, че е отровен и всички местни знаят цената на сладостта му, но толкова силно желание предизвиква да бъде вкусен, че е въпрос на време. Съдбовно предначертано - някой ден живеещият наблизо да избере сладката смърт или прераждане. Да, такива зърна беше виждал. Гърди девичи и гърди силиконови. Гърди, с кожа - на границата на онова нежно повяхване, когато ферментите са най-силни и любовта на жената - най-опияняваща.
Тези имаха характер. И да, възвърна се чувството. Все едно лепяха по зениците му. Най-изкусителният бюст. Все едно говореше с израз. Израз толкова характерен, че рядко дори лица го имат.
Слюнка изпълни устата му. Лекичко му се замая свят. Едва потисна възбудата. Не можеше да се удържи. Тръгна към нея. Пак се спря, отказа се. С какво го привличаше малката мръсница...
Мръсница?! Защо пък му хрумна да я нарече така? И защо пък малка!
“Не съм на себе си! Изпускам се от воля. Трябва да тръгвам. Не ми харесва цялата тази работа!”
Наклони глава. Мрачни стихии го изпълниха. Обичаше красивото, обичаше любовта. Както тялото, така и верността са на почивка за повечето. Правил беше любов с момичета, които за първи път се отдават. И с жени, които за първи път се отдават на изневяра. По-малки с десет, с дванадесет години от него и по-големи с по толкова. Нравите се разпускат на слънцето. Лятото е сезон и на грях, и на наивност. Тялото е невинно, мисълта прави игрите му грешни.
Толкова е леко така, толкова красиво, трепетно, свободно... Чувства се като птица.
А друго беше преди. Влюбен, с помрачена мисъл, като сега пред тези гърди. Не се владееше, страдаше. А тя, разбира се, го предаде. Нямала бъдеще с него, лекомислен бил, не бил далновиден. Е, в леглото - добър, но сексът не е всичко. Пак го потърси, малко след като се омъжи. Възползва се, но когато ù стана навик, я отряза. Отблъскваше го вече с нещо, а това беше голямата му любов.
Порасна ли, умря ли след нея? Сега се възвърна чувството му за безсилие.
Пак се обърна към дремещата хубавица с голия бюст. Искаше му се да си каже: “Нищо особено!”
Не успя. Като със захар бяха намазани зърната ù. Някаква невидима сила го дърпаше. Искаше да впие устни в тях. Да впие устни и да затвори очи, и да забрави. Всичко да забрави.
“Какви са тези магии! Какво толкова! Гърди като гърди... Но – не разбирам, признавам си, най-най-красивите гърди, които съм виждал!”
Тръгна почти безволев. Щеше да я заговори.
Но точно тогава се появи един млад мъж. Явно нейният. Носеше ù детето. Подаде ù го.
И тя започна да го кърми.
© Стефан Кръстев All rights reserved.