Я не могу любовь определить,
Но ето страсть сильнейшая!
М. Ю. Лермонтов
От прозореца си виждам този връх. Възвисява се горд над планинския гребен. Над него – небеса, перести облаци, подчертаващи тюркоазено синьото на простора. Мисля си – това е гледка от една дива, необятна планета. Заснежените склонове на планината подмамват. Ято гълъби прелита в далечината и се изгубва към покривите на малките къщи в подножието. Като дете излизах на балкона и съзерцавах върха. Много пъти съм сънувал как го покорявам: тръгвам, а върхът е нереално близо или се отдалечава, колкото отивам по-напред. Някакъв неясен стремеж ме подтикваше да отида там. Какво ли ще намеря или разбера -- за себе си или света? Каква ли е гледката оттам към града, а отвъд върха – на север? Сега си мисля, че този връх за мен беше, а и все още е, олицетворение на една мечта, път, който трябва да извървя, основна мисия в живота, легенда, неподвластна на времето.
Много добре помня този ден. Беше 4. април 1989 г., вторник. Студентск ...