Намерих го... запазих го...
Искаш ли всичко да остане постарому? Кажи?
Мълчи и не отговаря… Май няма сили да се бори.
Или това е страх? Един Бог знае…
Отново се е спотаило в някое тъмно кътче на стаята. Не иска да излиза и това е.
Бива ли такова нещо ми кажи? Да се криеш и то от кой… от себе си? Хайде да променим нещо заедно! Ела, не се плаши. Подавам ти ръка, спокойно.
Показа малкото си носле изпод една сянка. Май приветливият и мил тон помага. Ще я видим тази работа.
Ела, ела. Искаш ли да те гушна?
Пристъпва плахо с малките си краченца. Толкова е нежно и крехко… Искам само да го запазя непокътнато. Тази негова наивност ще го погуби някой ден. Милото ми! Ако знае само колко голяма сила ми е нужна, за да го запазя далеч от останалите. Обещавам, ще го запазя!
Сега кажи искаш ли да променим нещо? Какво да бъде?
Хмм… отново мълчи. Поне вече не се плаши.
Добре тогава. Няма да променяме нищо. Нали вече най-важното го имаме. Пак сме едно цяло!
Ако знаеше колко време го търсих… Като че ли се беше загубило по пътя към вкъщи, но се радвам, че е добре. Сенките са го закриляли. Отново сме заедно, прекрасно… Отново сме заедно!
© Стефка Георгиева All rights reserved.
