Намръщеният ден
Намръщеният ден
Малко намръщен и сърдит дойде днес Денят! Кой ли го бе разсърдил през прохладната нощ?! Дали звездици - немирници или ветрецът Разладан не бе го уморил със своите свежи милувки? А и Утрото не беше с настроение. Някой упорито бе напъдил облаците към планината и те окупираха изненадано широкото й било. Със своите сиво- бели одежди те я облякоха във влажна премяна без да я питат дали тя го желае... Кротко и послушно Тодорини кукли се оставиха в тая ненадейна ухажваща близост и очакваха гальовния допир на Деня. А той продължи своя дневен обход над сънената, още несъбудена планина. Леко пристъпи и над стихналото градче, раздвижи във весел разговор върхарите на едрите чинари и се спираше на всяка уличка, надзърташе през отворените прозорци и обливаше с мътна светлина сънени лица.Денят се унесе в изпълнение на своята програма и не забеляза кога дойде обедно време. Наполовина е извървял своя маршрут, а толкова много неща се случиха...Развеселяваха го странните преобразования на сивите облачни петна сред необятния ефир. Ето и сега той се усмихва на кълбестите бели пухени преспи, върху които му се прииска да се хвърли с детска веселост като в снежна събрана купчина. А на тъмно- сивите си сподвижници Денят завъртя заканително с пръст. Не искаше те да смутят зеления покой и песента на реката с малките, но бързи и шумни водопадни каскади. Всеки от тях приличаше на един малък Ниагарски водопад. И при тях водата също по Алековски "ври, кипи, беснува се, гърми..."
Боже, колко ми е хубаво да съзерцавам тия малки водопадчета и да се унасям в шума на планинската река, носеща сила и смелост, вяра и надежди за спасение..Бъди благословен, мой намръщен летен Ден!!!
© Павлина Иванова All rights reserved.
