Напушването (Цигарките)
Съдията ме изгледа пронизващо, заразгръща документите в папката пред него и ме погледна.
- Осъзнаваш ли вината си?
Каква вина? Виновен? И да, и не. Толкова съм объркан след всичко, което случи, че само Достоевски ми се въртеше в главата.
Погледите ни се срещнаха отново. Кестенявите му очи ме наблюдаваха някак незлобливо и по човешки топло. Тъмният мустак върху бялото му лице го правеше много симпатичен и добронамерен мъж. Явно знаеше статистиката за оставащите и омъжващи се всяка година студентки в града. Но този точно същият човек, би ме убил – стига да бях извършил същото и с дъщеря му. Е, вероятно не би ме убил. Но поне щеше да ме тикне с удоволствие в дрънголника, за поне три пъти по триста години.
Ох, а тази Надя, какви ги подреди. Пък и аз какви ги надробих. Стана тя една – каквато не трябваше да става. Ама, нейсе.
Докато извършвахме ремонта на студентското общежитие в големия град, дочувах от другите, че красавицата била доста отворена. Погледите и бяха е ...