Напушването (Цигарките)

Съдията ме изгледа пронизващо, заразгръща документите в папката пред него и ме погледна.

- Осъзнаваш ли вината си?

Каква вина? Виновен? И да, и не. Толкова съм объркан след всичко, което случи, че само Достоевски ми се въртеше в главата.

Погледите ни се срещнаха отново. Кестенявите му очи ме наблюдаваха някак незлобливо и по човешки топло. Тъмният мустак върху бялото му лице го правеше много симпатичен и добронамерен мъж. Явно знаеше статистиката за оставащите и омъжващи се всяка година студентки в града. Но този точно същият човек, би ме убил – стига да бях извършил същото и с дъщеря му. Е, вероятно не би ме убил. Но поне щеше да ме тикне с удоволствие в дрънголника, за поне три пъти по триста години.

Ох, а тази Надя, какви ги подреди. Пък и аз какви ги надробих. Стана тя една – каквато не трябваше да става. Ама, нейсе.

Докато извършвахме ремонта на студентското общежитие в големия град, дочувах от другите, че красавицата била доста отворена. Погледите и бяха едни такива обаятелни, интригуващи, предизвикващи, подканящи. Голямо момиче, хубаво момиче. Държеше се като зряла жена, готова за онова за което е била предназначена от природата.

Какъв е моят грях? Че се поддадох на феромоните ú? А и който и да беше друг мъж, как би постъпил на мое място? Тя бе толкова предизвикваща. Така привлекателна с телесните си окръгления, с грациозната си походка – излъчваща неотразим и упойващ сексапил. Само за секунди запалваше огъня в тялото ми. Чувствах се напълно омагьосан.

Когато ми заговори “Майсторе, би ли дошъл да хвърлиш един поглед на нашето коридорче? Виж какви са олющени стените. А погледни и тавана в банята, станал е на юфка и как е почернял…”, ú отвърнах с усмивка, че днес в петък следобед няма да има началници. Ако бъде достатъчно търпелива, в края на смяната ще взема една кофа с латекс и за един час всичко ще светне. Какво толкова – нали боята е изписана за общежитието. Но тя да помисли, с какво да почерпи. Така само с чаровната си усмивка нямаше да мине. Тя кимна и ресниците и се раздвижиха учестено.

След лекциите студентите побързаха да грабнат саковете си и да се отправят към провинцията за провизии.

Надита се показа на вратата и чаровно усмихвайки се, ме подсети:

- Майсторе, тук съм, да знаеш… - и задържа поглед, от който вътрешностите ми се възпламениха.

Колегата, който валираше тавана, покачен до мен, се изхили и занарежда някакви дръзки шеги. Не му обръщах внимание. Мислите ми се бяха вкопчили в тялото на Надита. Леле, каква котка, каква грация! Какво ли не бих дал, какво ли не бих направил, само за да я имам… Пари нямах в излишък – така, че в това отношение нямаше какво да очаква. Но ако се завъртят благоприятно нещата, ще я скъсам от… любов. Пък и тя е в разцвета си. Още по-добре, че познава любовта. Секса, де. Макар, че мога да си призная – толкова я харесвах – че се хващах, че се влюбвам. Да, това не е обич – а някакво невероятно харесване. Някъде бях чел за разликата между влюбване и обич, та горе-долу бях наясно, че това нашето е такова силно привличане, от което няма никакво спасение. Привличане пред което не устояват никакви прегради. Привличане, от което лумват пожари. Единственото решение бе “чувствата да бъдат изконсумирани”. Едва тогава можеше да стане ясно, дали една подобна връзка е във възможност да бъде продължена в бъдещето.

Но интересното е, че не бях и проронил нито дума. Можеше само да се догажда за вълненията ми, от погледите ни, които се срещаха като мълнии по коридорите през цялата онази седмица.

И после каква стана. Боядисах. Тя извади бутилка водка – а казват, че студентите не пиели – отвори буркан с домашни кисели краставички, отвори пакет бисквити и ме покани. Аз я погледнах извиняващо, избързах до съблекалнята, свалих работните дрехи, замих се и се върнах.

Тя се усмихваше чаровно, по женски. Бърбореше с онзи тембър с който ме издигаше в небесата. Държеше се като добронамерена домакиня, а аз не смеех да мръдна от стола си. Разговаряхме на всякакви теми, всъщност повече говореха очите ни. Водката ни опияняваше. И чак тогава извадих онези няколкото цигарки, които си бях купил в същия онзи ден, от един от дилърите обикалящи аудиториите. Напушихме се и ни стана весело. В един момент, когато дупето и минаваше край мен, я дръпнах и я сложих на скута си. След това е ясно. Бурен секс – какъвто се случва след всяко яко напушване.

Беше вече притъмнило, когато една от колежките от съседните стаи блъсна незаключената врата. Колежката ахна, а Надита се развика, сякаш този само миг бе очаквала:

- Махай се! Остави ме! Насилник…!

Колежката ú тропна вратата след себе си. Аз се опитвах да върна девойката в леглото. Исках да я успокоя. Не разбирах въобще какво става. Учудвах се. Каква е тази неочаквана интервенция върху собственото ми същество, като само до преди миг, всичко бе толкова съвсем нормално и опияняващо. Нормално дотолкова, колкото това се случва между всички нормални мъж и жена. Нищо нередно не сме вършили. Двамата го направихме, по взаимно съгласие. Да, според мен бе така. Но можеш ли да разбереш женската психика?

Едва, когато полицаите се появиха в рамката на вратата, взех да осъзнавам, че работата е станала твърде дебела. Щракнаха ми белезниците и поведоха по коридорите пред уплашените погледи на излезлите пред стаите си студенти, незаминали си за уикенда. Напъхаха ме в патрулката и ме закараха в ареста. Заключиха ме за тръбите на парното и така провисях цялата нощ.

Цял един месец размишлявам, каква е причината, тази девойка да постъпи по подобен начин. Дали цялата работа е била предварително нагласена? И защо? С каква цел? Какво иска тази жена? Да си отмъсти, заради някой друг измамил я мъж? Или да получи голяма сума пари, за “отнетата и чест” – там в техния родопски край, това все още се цени. При едно евентуално споразумение? А аз ясно заявих пред служебния адвокат, който ми назначиха – че аз пари нямам. Нека да се опита да разбере мотивите и. Или пък търсеше жителство в големия град? И аз бях средството, да остане тук?

Главата ми бе бръмнала от множеството въпроси. Явно се избистряше заключението ми: кой ме би, та да се хващам на акъла и, да вадя цигарките и да се напушваме така… Пък и на пияна и омагьосана глава любов да правя?! На ти синковец сега! Скъпо ще си платиш за мъжкият гяволък.

Погледнах отново към съдията. Той продължаваше да рови в документите…

Е, решението на съдията, както всяко друго решение на всеки високоуважаван съд, бе неприемливо и за двете страни. Надита не получи очакваните дивиденти. А на мен се налагаше да упражнявам обществено полезен труд в същите общежития, и то в разстояние на половин година, под унищожителните погледи на цялото студентско общество. Изпитателният срок на присъдата бе цяла една година. Оставаше ми да работя тихомълком тези шест месеца, ежедневно да срещам погледа на онази гъвкава пантера, без да си позволявам дори да заприказвам останалите хубави жени. В противен случай, не бих и искал да си представям, какво би могло да се случи.

А към цигарките скоро нямаше да посегна. Достатъчно се бях опарил...