Срещата със Сейфетин се състоя още на следващия ден след пристигането ни. На рецепцията ни посрещна ведър мъж с неизменната жълто-синя униформа, който, за щастие, освен руски, знаеше и български. Поведе тълпата новопристигнали (българите бяхме само петима) към киносалона. Изпълнихме го. Другите новодошли бяха рускоговорящи. Прилежно си записа кой кога трябва да отпътува. Дните и часовете на полетите ни бяха различни. След това в детайли повтори това, което Юлия вече ни бе разказала, относно възможностите за допълнителни харчове. Особено наблегна на посещението на хамама, което трябвало да се осъществи в първите дни, за да ти свалят мъртвите клетки от кожата, та да можеш да почернееш хубаво. Струваше 25 долара и включваше, сауни, масажи и други глезотии. Като противник на сауните, веднага ме отказаха от процедурата. Срещата ни започна точно в 9 и 30, а до 11 все още не бяха изброени всички възможни екскурзии и глезотии. Една от българките започна да нервничи и направо му каза, че ни губи ценното време за плаж. Сейфетин се принуди да мине на по-бързи обороти представянето си, за да противодейства на изнизващите се отегчени курортисти.
  Офисът на гида се намираше в хотела. Там той стоеше по 12 часа всеки ден, заедно с гида на някаква азърбайджанска туристическа агенция - усмихнато общително момче, което заговаряше всички гости на хотела, но знаеше единствено руски език.
  След като преосмислихме цените на привлекателните екскурзии, се спряхме на "Алания -шопитг тур" и буквално в последната минута се записахме. От София си бяхме обменили турски лири, но те очевидно не се приемаха с ентусиазъм. "Нямате ли долари?" - ни питаха. Шопинг-турът струваше по 30 долара на човек и това било евтино, защото част от разходите били платени от три магазина, които бяхме задължени да посетим - "текстильны магазин", магазин за кожи и за бижута.
  Оооо! Нощта, която последва, бе незабравима! Някъде към 3 ни събудиха руски песньовки от съседната стая, смехове и крясъци. Наложи се да им набера телефона. Някой вдигна.
  - Можно по-тихо? - попитах.
  - Конечно - отговори изненадан мъжки глас и действително намалиха музиката.
  - Коля, Митя, Костя, перестаньте! - крещеше женски глас. Чуваше се ритмично клатене на леглото.
  - Трима мъже и една жена са - отбелязах.
  Сутринта бяхме разбити.
  От хотела ни взе автобус на туристическата фирма. Минавахме по различни хотели да събираме групата.
  Гидът на нашия автобус се казвал Йевгений - навъсен строг младеж, който въпреки по руски звучащото име, често говореше за Турция като за "нашата страна". Почти ни заповяда да не смеем да закъсняваме, защото имал право да тръгва без нас.
  - Вы нас совсем напугали - призна си една бабка-екскурзиантка. - Кокой вы строгий!
  От автобуса можеше да се купят две бутилки минерална вода за 1 долар. Жега беше и руснаците масово й се нахвърлиха.
  Първият обект за посещение беше "пиратско корабче". Качихме се на палубата на втория етаж. Морето беше много бурно и почувствахме остра нужда да прибегнем до хапчетата против повръщане, които ни раздаваха "съвсем безплатно", както казаха. Пътуването беше няколко часа и за да ни забавляват, бяха измислили разни игри - с въжета, които трябваше да се разплетат, еротична игра по двойки, при които се пукаха балони с различни части на тялото, имитирайки полов акт, а от балоните внезапно потичаше пяна. Най-накрая заляха цялата палуба с пяна и беше много весело. През цялото време един настойчив фотограф правеше фотосесии на пътниците, а после предлагаше снимките по 4 долара едната.
  По едно време корабът спусна котва и народът наскача да поплува наоколо.
  След това, изгладнели, се отправихме към Керван-сарая на обяд.