Да имаш дом
Всеки човек има спомени. Всяко дете има спомени. Дори старата къща помни своята младост... Когато е ухаела на нови тухли и на прясно гасена вар.
Моите детски спомени са от мрачни и влажни квартири, тъй да се каже аз съм квартирно бебе. От родилния дом - право в квартирата...
Може би затова така се радвах, когато тате започна да строи къща. Само наша, за нас тримата - мама, тати и аз.
Спомням си майсторите. Всички до един мустакати и сериозни. Големият ров където се гасеше варта. Поцинкованите кофи,завързани с дебело въже.
Червените пресни тухли, пристигнали направо с влака от Брусарци, купчините керемиди, летви, мертеци...
Тесли, триони, шпакли, мистрии...
Викове, смях, плач...
Слънце, дъжд...
Вятър, облаци... тишина...
Нашата къща, нашият дом растеше заедно с мен. Толкова голяма и хубава ми изглеждаше!
Когато се преместихме от последната квартира, където вместо прозорци имаше найлони, тати каза:
- Това е новият ни дом! Само наш, без наеми и хазяи! Направих го, кой където и да ходи от моите деца, един ден да се върне тук! Вижте имаме си и прозорец! От стъкло!
След това мама и тати се прегърнаха и заплакаха. И аз се разплаках, може би защото подсъзнателно разбрах, че е свършено с митарствата, тегобите и несгодите по чуждите домове...
Първо се настанихме в така наречената "Кухня". Една масичка и два стола. Две"русенски" легла, които дядо донесе от село. Другите помещения бяха още " на тухла".
Аз си играех, като чоплех мазилката...
Всички ние тримата, мама, тати и аз бяхме истински щастливи. Макар и в една малка стаичка, с една чешма и леген под нея, който денонощно капеше. Тримата на едно легло, което едвам удържаше тежестта ни...
Имахме си къща! Имахме дом!
Времето се заниза, наниз от дни, месеци, години...Нашият дом добиваше вид. Стая по стая, година след година. Направиха и моята стая - детската. Тати я облицова с шперплат. Купиха ми ново ученическо бюро. Ново детско легло...
Когато за първи път легнах на него беше лятото, август месец.
Погледнах през новия стъклен прозорец и видях връх Ком. Целият обсипан със звезди.
Лежах и се чудех на тази приказна гледка, когато една от тях се спусна до новия прозорец и ме попита:
- Какво искаш? Какъв искаш да станеш? Пожелай си!
Отговорих:
- Искам мама и тати да бъдат винаги живи!
- Искам винаги да имаме наш дом!
- Искам винаги да бъде мир и добро!
-И ако може... Аз да напиша за това!...
Господи! Това беше толкоз отдавна и толкоз далече! След това смених много легла и много къщи. Градове и села. Срещнах любови и омрази. Лях кърви и пот, гладувах и се лутах по чуждите пътеки, за да разбера, за да осъзная колко щастлив съм бил. Там при мама и тати в тясното легло. Където под провисналата на дълъг кабел лампа, сред неизмазаните с вар тухлени стени ние се смеехме, радвахме и прегръщахме, защото имахме всичко!
Нашият дом!
© Хари Спасов All rights reserved.
