Научи ме да обичам
Нека бъде тихо, както стъпките ти, когато ми носиш кафе сутрин и си мислиш, че спя.
Страстно като целувките, които карат устните ми да се напукат от жаждата за тях.
Силно като ръцете ти около мен, когато всичко в мен крещи да си тръгна, а ти ми шептиш, че ме обичаш.
Красиво като очите ти, които сякаш ми разказват историята ни, сякаш са я видели и искат да прогонят вълнението ми.
Безмълвно като сутрините ни на малката тераса с цветята, които толкова безнадеждно се опитват да ми кажат, че съм твърде много твоя.
Мечтано като онези - твоите - разкази за бели ризи и море, които ми четеш преди да заспя, защото виното е било твърде силно.
Тръпчиво като същото това вино, което винаги изливам на пода, защото не мога да отворя бутилката.
Истинско като самите нас.
Научи ме да обичам. Да бъда толкова влюбена, че да ми е студено,
когато не съм в обятията ти.
Да искам да се събуждам с очите ти, които познавам толкова ...