Научи ме да обичам
Научи ме да обичам
Нека бъде тихо, както стъпките ти, когато ми носиш кафе сутрин и си мислиш, че спя.
Страстно като целувките, които карат устните ми да се напукат от жаждата за тях.
Силно като ръцете ти около мен, когато всичко в мен крещи да си тръгна, а ти ми шептиш, че ме обичаш.
Красиво като очите ти, които сякаш ми разказват историята ни, сякаш са я видели и искат да прогонят вълнението ми.
Безмълвно като сутрините ни на малката тераса с цветята, които толкова безнадеждно се опитват да ми кажат, че съм твърде много твоя.
Мечтано като онези - твоите - разкази за бели ризи и море, които ми четеш преди да заспя, защото виното е било твърде силно.
Тръпчиво като същото това вино, което винаги изливам на пода, защото не мога да отворя бутилката.
Истинско като самите нас.
Научи ме да обичам. Да бъда толкова влюбена, че да ми е студено,
когато не съм в обятията ти.
Да искам да се събуждам с очите ти, които познавам толкова
добре, че чак забравям в нощите без теб.
Научи ме да обичам.
Теб.
Точно теб.
С разрошена коса и вино по бялата ти риза.
© Ния All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Урок по даване...
-
Красиво е!
-
Биляна, много ти благодаря, коментарът ти успя да ме стопли в неприятното време. А иначе за виното и кафето, всичко е просто плод на въображението ми, съчетано с книги и мечтите ми
-
Направо ме хвърли в джаза (както се казва)
Аз на тази възраст нямах идея какъв е вкуса на кафето, камо ли някой да ми го носи, а пък за виното да не говорим
Страхотно написано, макар цифрата на годините ти малко да ме "стресна"
Поздрави и добре дошла!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
