isavita (Васил Благоев)
13 25
Sep 7, 2008, 8:42 PM

Навал или огледало 

  Prose » Others
1054 0 3
Стоя! Не, дума противна. Облъхнат от мършавостта на наличността, продължавам да размазвам с вмирисания си дъх, наблюдаващата ме жално станалост. Огледалото се пропуква, въпросителността отпада, а моята абсурдност не желае да се разкара. Не питам защо. Отнеха ми въпроса. Вече няма как да се отговори, тоест да се продължи. Всичко свърши, но безсмислеността, в своята най-чиста форма, продължава да се утвърждава връз моята нищност. Вместо да съзнавам виталността на онова, което предстои, в разлюляното ми съзнание се прокрадва само призракът на неизменната абсурдност.
    Все по-трудно ми става да се връщам към наивността на живота. Не мога  да претендирам, че изобщо нещо създавам, включително и моето си Аз. Но няма ли го това Аз, няма и проблем. Жалко, че абсурдът не е проблем, иначе лек би бил куршумът.
   Остана ми надеждата за онази връв, която стърчи единствено в моето въображение, но в чиято реалност не просто вярвам; чрез нея живея.
   Връв - куршум, разлика има ли? Надежда дава, значи има!
   Думи няма.
   Продължавам да гледам огледалото, но не стоя, а преставам да съм.

© Васил Благоев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Проблемът ми не идва толкова от загуба на надежда(аз не възприемам проблема като личен),а по-скоро от невъзможността да постулирам смисъл.Тази невъзможност е именно абсурдността на бъденето,която няма как да бъде решена от простата надеждност на активността.Защото,за мен, надеждата е именно поглед към действието,но не и основание на действието,а то трябва да има основание.
    Употребявам думата огледало в смисъла на липса на същност.
    По принцип смятам наивността за непобедима
  • Връвта, с която си вързан към живота. ТЯ винаги ще те връща назад към наивността освен ако не осъзнаеш тази наивност и не се бориш с нея, като създадеш своето Аз и се противопоставиш на нещата, които не ти харесват и намериш отговорите, които огледалото не ти дава. ЗАщото ти не си просто едно отражение в пропукано огледало. Ти си много повече. И важното е да не губиш надежда.
  • Дълбоко и замислящо! Поздрави!
Random works
: ??:??