Навикът и любовта

НАВИКЪТ И ЛЮБОВТА

Идиотът в моя живот! Най-прекрасният и „безгрешен” мухльо, който някога съм обичала! Абе, и аз съм си една „ценителка” на мъже...

Всички други преди тебе бяха заглавия на списъци за черни точки, целящи опетняване на чистата ми любов към тях. Интересно, защо ли си мисля, че ти дори и да влезеш в такова нещо, няма да промениш съзнанието ми и няма да изхвърчиш от хоризонта ми, както се случи с предишните господа. Може би защото още на първия ред, още недописала първата буква от името ти, сърцето ми ще грабне писалката и ще започне да диктува на ръката ми. Така, както ти определяш правилата на нашите „игрички” на живо. Единственото, с което ме даряваш. Защото... защото се примирих сърцето ти да го държи вече немистериозната лейди от твоето минало. Е, и аз бях там от момента на вашата „Любов”, но явно си останах само „Навик”. Но нали си силна личност!

Не бих занимавала твоята особа с проблемчето за моите чувства. Те не са тайна дори и за лукавото ти съзнание, но май ще си останат оръжието ти срещу мен. Оръжие, с което скоро ще ме унищожиш.

И аз ще ти го позволя. Заради навика... „Любов” е прекалено силна дума за моя речник и би била противоконституционна за твоите правила. С твоята мъдрост никога не бих се изправила в двубой.

Не бих, защото вляза ли  в пререкание с теб, ще загубя най-ценното си. Това си ти - обсебил цялото ми тяло и дух! Това отдавна не съм аз. От мен е останал само лошият навик да ти бъда вярна като куче и тук там малко плът, която да ти носи наслада. А околните наричат наш’та нелепа история „любов”. Блажени са незнаещите! И по-добре никога да не изпадат в тази заблуда, в която моето сърце се вкара. Горчивият извод сега лъсва пред очите ми – обичат силните, за другите просто е навик...

Да! Така възпитах те през годините... Но съвсем скоро ще бъдеш изненадан, че и аз мога да съм силна!!!