Наяве или сън
Латинка Минкова
Да се взираш по дванадесет часа в монитора съвсем не е лека работа. Отстрани погледнато, дори може да се каже, че е нищо, дето казва народът, нито вятър те вее, нито дъжд те вали. Седиш, тракаш по клавиатурата, от време на време подпираш глава с ръце и си придаваш дълбокомислен вид, после пак забиваш поглед в компютъра…
Нещо такова си въртеше из главата на Симеон Раденков, водещ програмист в една фирма, ухажвана отвсякъде и по тази причина главата, мозъкът на фирмата в лицето на Симеон, любящо назоваван от всички като Монти, избръмчаваше отвсякъде в края на дванадесетия час. Ако не бяха чак толкова водещи, ако той не беше чак толкова добър, сигурно щеше да работи по-малко, а животът му нямаше да пращи от напрежение. Такова, че понякога му се струваше как черепната кутия се разтяга така, като че мозъкът му искаше да излезе от там, да се пльосне разбунтуван пред него и да изкрещи „Стига, бе Монти! Стига, Симоне! Стига, господин Раденков! И аз имам предел!” А ...