Момчето най-накрая видя град в далечината. Беше на около петнайсетина минути пеш по прашния път. От два дена не бе спирал за почивка. Нямаше избор, трябваше да ходи пеш. Беше намирал колела, но не ставаха за нищо. А в колите нямаше бензин. Хората го бяха източили преди да се изпокрият. Момчето подритна празна бирена кутия на пътя. Дано в града имаше бира. Ходещите не пият бира, нали? Би било нагло. Младокът се поусмихна и продължи.
Не беше кой знае колко голям град, ако въобще беше град. Нямаше блокове, само ниски две-три етажни постройки. Той се огледа. Беше тихо наоколо. Върху повечето къщи имаше червени кръстове. Градът е бил изчистен, може би даже обитаван. Но наоколо не се мяркаше никой. Изоставен бе напълно. Дано да не са изпили бирата, помисли си момчето и почувства горчивина в гърдите си. Не беше виждал човек от доста време. Огледа се и видя хранителен магазин. Разби стъклото и влезе.
Лавиците бяха полупразни, навсякъде миришеше на мухъл. В хладилниците се въргаляха в прах няко ...