(не)любов
Послевкусът на любовта ни нагарча. Тениската, с която спя все още пази аромата на кожата ти, но още няколко обличания и ще мирише на мен.
Нощта е тичала с ефирната си нощница през дърветата и част от звездната бродерия се е заплела в клоните им. Вдишвам натежалия от дъжд въздух през отворения прозорец и потрепервам от нахлулия хлад. Спомням си как силно ме прегръщаше, за да ме стоплиш и ми прошепваше – „успокой се“. Толкова си добър в усещането за любов, което даваш, проявявайки нежност и загриженост, че разочарованието после е като удар, който ме запраща в бездната.
Не успявам да го предотвратя или да падна по начин, по който нараняванията ще са по-леки. Не пазих сърцето си, обичайки те. И тялото си не пазих – белязано е от ласките ти... Дамгосана съм с любов. И с думите, които запрати на тръгване. Дори не успях да ти кажа, че написах книгата. Limited edition. Без редакция е. Как се редактира любовта?
Гася с уверено движение угарката от последната цигара. Дали е ще толкова лесно и с любовта?...
Ти си… арогантно копеле.
Обичам те.
© Дъждовно момиче All rights reserved.
Иначе животът е толкова шарен, че само сюжети за книги да искаш.
